Да се върши онова, което бе правилно, понякога беше плашещо, но тук на това място я бе довело сърцето й и също то щеше да я заведе… до онова, което предстоеше по-нататък, каквото и да бе то, стига само Ривендж да бъдеше освободен.
Елена… там ли си?
Да, по дяволите, със сигурност беше.
— Две неща — каза Рот и се разшава с болезнена гримаса, сякаш имаше бойна травма. — На тамошния крал няма да му хареса да нахълтаме на негова територия и да си идем с негов поданик.
— При цялото ми уважение — отбеляза Хекс, — чичото на Рив да го духа.
Елена смаяно вдигна вежди. Нима Ривендж беше племенник на краля?
Рот сви рамене.
— Тук съм съгласен, но въпросът е, че ще възникне конфликт. Въоръжен конфликт.
— Бива ме по тази част — отбеляза с равен тон Хекс, сякаш се уговаряха да идат на кино. — Много ме бива.
Елена почувства необходимост да се намеси в разговора.
— Също и мен. — Раменете на краля застинаха в скована поза и тя се опита да не звучи прекалено категорична, защото сега най-малко им трябваше да бъдат изритани през вратата за непочтителност. — В смисъл, очаквам това и съм подготвена.
— Подготвена си? Ще ме прощаваш, но ако ще има битка на цивилен зяпач не му е там мястото.
— При цялото ми уважение — повтори тя като ехо фразата на Хекс, — аз ще отида.
— Дори ако това означава, че ще изтегля воините ми?
— Да. — Чу се продължително вдишване, като че кралят се чудеше как да я отреже любезно. — Вие не разбирате, господарю. Ривендж е моят…
— Твоят какво?
Импулсивно, за да придаде повече тежест на позицията си, тя изтърси:
— Той е моят хелрен. — С периферното си зрение улови как Хекс рязко обърна към нея глава, но вече беше скочила във вира и по-мокра от това нямаше да стане. — Той е моят партньор… храни се от мен преди месец. Ако са го скрили някъде, мога да го намеря. И ако са му сторили нещо… — О, господи! — … вероятно са му сторили, ще му е необходима медицинска помощ. Аз мога да се справя.
Кралят започна да си играе с ухото на кучето, като търкаше с палец меката му бледокафява козинка. На животното това очевидно му харесваше и с въздишка се притисна към крака на господаря си.
— Имаме си медицинско лице — отвърна Рот. — И лекар.
— Но си нямате шелан на Ривендж.
— Братя — внезапно викна Рот. — Докарайте си задниците тук.
Вратата на кабинета се отвори широко и Елена погледна през рамо към нея, като се питаше дали не е прекалила и дали нямаше да бъде „ескортирана“ вън от имението. Без всякакво съмнение всеки от десетте огромни мъже, които влязоха, с лекота би изпълнил задачата. Беше ги виждала и преди в клиниката с изключение на онзи с русо-черната коса и въобще не бе смаяна от това, че бяха изцяло въоръжени. За нейно облекчение никой не се втурна да я нарами, а просто насядаха в изисканата светлосиня стая, като я изпълниха изцяло. Изглеждаше малко странно, че Хекс не погледна никого от тях, а се взираше право в Рот, макар че може би имаше логика. Колкото и печени да бяха братята, в крайна сметка решаващо бе мнението на краля.
Рот огледа бойците си, а очилата толкова плътно скриваха очите му, че нямаше как да се отгатне какво мисли. Тишината бе тягостна, а сърцето на Елена бумтеше в ушите й.
Най-накрая кралят проговори:
— Господа, тези прелестни дами искат да направят екскурзия на север. Готов съм да ги пусна да идат и да ни доведат Ривендж обратно, но няма да заминат сами.
Реакцията на братята бе мигновена.
— Участвам.
— Бройте и мен.
— Кога тръгваме?
— Време беше, мамка му.
— Да му се не види, утре вечер има маратон с всичките епизоди на „Плажове“. Не може ли да тръгнем след десет, та веднъж да ги изгледам докрай?
Всички в стаята се обърнаха към онзи с русо-черната коса, който беше седнал в ъгъла, скръстил огромните си ръце на гърдите си.
— Какво? — рече той. — Все пак не е „Шоуто на Мери Тайлър Мур“, няма защо да ми се подигравате.
Вишъс, онзи с черната ръкавица на ръката, го стрелна от другия край на кабинета.
— По-лошо е от „Мери Тайлър Мур“. И да те нарека идиот ще е обида за всички слабоумни по света.
— Ти занасяш ли се? Бет Мидлър е върхът. И обичам океана. Какво пък толкова?