Моралните принципи, които сам си беше наложил, стигаха поне дотолкова.
Да. Браво на него.
Още малко и над главата му щеше да заблести ореол.
Погледна към лявата си ръка и видя ситуацията с плашеща яснота. Проблемът не беше само в инфекцията, предизвикана от употребата на нестерилни игли и в това, че не почистваше убоденото място със спирт. Той извършваше бавно самоубийство и проклет да бъдеше, ако допуснеше лекаря да го види. Отлично знаеше какво би се случило, ако отровата проникнеше в кръвоносната му система и му се искаше тя да се задейства и да си свърши работата по-скоро.
Вратата се отвори със замах и той вдигна поглед, готов да се справи с Хавърс, само че не беше той. Медицинската сестра на Рив се беше върнала и не изглеждаше никак щастлива. Ако трябваше да е точен, изглеждаше изтощена, сякаш той бе поредната грижа, стоварила се на главата й, и тя нямаше повече сили да търпи глупавото му поведение спрямо нея.
— Говорих с лекаря — каза тя. — В момента приключва операцията, така че ще отнеме още известно време. Помоли ме да взема кръвна проба…
— Извинявай — рече бързо Рив.
Елена вдигна ръце към реверите на престилката си и ги придърпа по-плътно един към друг.
— Моля?
— Съжалявам, че си играех игрички с теб. Не ти е до подобно поведение от страна на пациент. Особено в нощ като тази.
Тя се намръщи.
— Добре съм.
— Не, не си добре. И не чета мислите ти. Просто изглеждаш уморена. — Изведнъж той я разбра напълно. — Искам да ти се реванширам.
— Не е нужно.
— Като те поканя на вечеря.
Нямаше намерение да казва това. И при положение че само преди миг се беше удрял в гърдите как ще спазва дистанция, ето че сега се проявяваше и като лицемер.
Май бе по-добре не да говори, а да реве като магаре.
Държеше се досущ като такова.
След тази покана не беше учудващо, че Елена се втренчи в него, все едно беше невменяем. Общо взето, когато един мъж се държеше както той в момента, последното, което една жена би пожелала, бе да прекара повече време с него.
— Съжалявам, отговорът е „не“. — Дори не се възползва от стандартното оправдание: „Не излизам с пациенти“.
— Добре. Разбирам.
Тя започна да приготвя инструментите, за да му вземе кръв и нахлузи чифт гумени ръкавици, а Рив се пресегна към сакото си и извади една от визитните си картички, скривайки я в масивната си длан.
Елена извърши процедурата бързо, като използва здравата му ръка, за да напълни алуминиевото флаконче. Добре че не беше стъклено и Хавърс правеше всички тестове сам. Кръвта на вампирите беше червена, а тази на симпатите — синя. Цветът на неговата кръв беше някъде по средата, но те с Хавърс имаха споразумение. Докторът не беше съвсем наясно за нещата, но това беше единственият начин да бъде лекуван, без да компрометира главния лекуващ на расата им.
Когато Елена приключи, затвори флаконите с бели пластмасови капачки, изхлузи ръкавиците и се втурна към вратата, сякаш той излъчваше лоша миризма.
— Почакай — помоли той.
— Искате ли обезболяващи за ръката си?
— Не, искам да вземеш това. — Той й подаде визитката. — Обади ми се, ако някога си в настроение да ми направиш услуга.
— С риск да прозвуча непрофесионално, никога няма да имам настроение за вас. При каквито и да било обстоятелства.
Олеле. Не че той я винеше.
— Услугата, за която моля, е да ми простиш. Няма нищо общо със среща.
Тя хвърли поглед към визитката, а после поклати глава.
— По-добре я задръжте. За някой, който наистина би я използвал.
Вратата се затвори, а той стисна визитката в ръката си.
По дяволите! Какво изобщо си беше въобразявал? Тя сигурно си живееше своя подреден живот в спретната малка къща с двама любящи родители. Може би имаше и приятел, който някой ден щеше да бъде неин хелрен.
Той като кварталния наркодилър и сводник би се вписал идеално в този идиличен бит. Без никакъв проблем.
Хвърли визитката си в кошчето до бюрото и се загледа как тя се удари в ръба му, а после потъна сред използвани носни кърпички и празна кутия от кока-кола.
Докато чакаше доктора, се взираше в боклука и си мислеше как за него околните бяха точно това: използвани предмети и захвърлени без никакви угризения. Благодарение на злата си страна и работата си беше чупил много кости и смазвал много глави, а също така беше допринесъл за много свръхдози.