— Звучите много уверен.
— Аз съм този, който очисти конкурентите, затова съм уверен.
Очите на възрастния мъж обходиха Леш от горе до долу, а Леш знаеше, че той няма да види друго, освен сила.
Като прецени, че няма време за губене, Леш изложи открито искането си.
— Желая да получавам същото количество стока като Преподобния и това да започне веднага. Имам достатъчно хора и територията е моя. Нужен ми е добър и стабилен доставчик, затова поисках да се срещна с вас. Всичко е много просто. Заемам мястото на Преподобния и тъй като вие сте този, който е работил с него, искам да сключим сделка с вас.
Възрастният мъж се усмихна.
— Никога нищо не е просто. Но пък вие сте млад и ви предстои сам да го откриете, стига да живеете достатъчно дълго.
— Ще се навъртам наоколо много дълго време. Можете да ми вярвате.
— На никого не вярвам, дори на семейството си. И се боя, че не знам за какво говорите. Аз съм вносител на изящни произведения на изкуството от Колумбия и нямам представа как сте научили името ми и по каква причина го свързвате с някаква дейност от незаконен характер. — Възрастният човек леко се поклони. — Желая ви приятна вечер и ви предлагам да откриете легално приложение на несъмнените ви способности.
Леш се намръщи, когато Бенлоиз се насочи към колата, оставяйки хората си зад себе си.
Но какво беше това, по дяволите? Освен ако нямаше да се превърне в дъжд от олово…
Леш посегна към пистолета си и се приготви за престрелка… но не. Мъжът, опитал се да се представи за Бенлоиз, пристъпи напред и протегна ръка.
— Радвам се, че се запознахме.
Леш погледна надолу и видя, че в ръката на онзи има нещо. Картонче.
Леш прие ръкостискането, взе каквото му бе подадено и се върна в своя мерцедес. Когато седна зад волана, видя кафявия автомобил да се отдалечава по черния път, а от ауспуха излизаше пушек в студа.
Той погледна картончето. Върху него бе изписан телефонен номер.
— Какво ви даде той, господарю? — попита господин Д.
— Мисля, че сме в бизнеса.
Извади мобилния си телефон и набра номера, после подкара колата в посока, обратна на тази, по която бяха поели хората на Бенлоиз.
Бенлоиз прие обаждането.
— Толкова по-приятно е да се разговаря в топла кола, не мислите ли?
— Да — засмя се Леш.
— Ето какво ще ви предложа. Четвърт от стоката, която доставях ежемесечно на Преподобния. Ако сте в състояние да я пласирате благополучно на улицата, ще помислим за увеличаване на обема. Договорихме ли се?
Беше такова удоволствие да имаш работа с професионалист, помисли си Леш.
— Да, договорихме се.
След като обсъдиха цената и начина на доставка, затвориха.
— Успяхме — заяви доволно Леш.
Докато останалите в колата триумфално си пляскаха ръцете, той се ухили широко като идиот. Перспективата да създаде лаборатории се оказа по-мъчна, отколкото бе очаквал, и макар още да работеше по този въпрос, нужен му бе мастит, надежден доставчик и връзката му с Бенлоиз беше ключът към това. С натрупаната печалба щеше да наеме още мъже, да се сдобие с първокласни оръжия, да купи нови недвижими имоти и да се прицели към братята. Имаше чувството, че откакто бе поел ръководството му, Обществото на лесърите бе тъпкало на място, но на това вече бе сложено край, благодарение на стареца с акцента.
Когато се върнаха в Колдуел, Леш остави господин Д. и другите лесъри в оная бърлога, ранчото, и потегли към облицованата с кафяв камък сграда. Паркира в гаража, възбуден от възможностите, които обещаваше бъдещето и които го накараха да осъзнае колко изпаднал беше до този момент. Парите бяха от значение. Те даваха свободата да вършиш каквото поискаш, да купуваш каквото е нужно.
Бяха власт, подредена в спретнати пачки и овързана с авторитет.
Те бяха нещото, от което се нуждаеше, за да бъде самия себе си.
Влезе през кухнята и спря за момент да се полюбува на подобренията, които беше успял да внесе. Нямаше ги вече празните плотове и шкафове. Бяха отрупани с машина за еспресо, електроуреди, чинии и чаши и нито една вещ не беше купена от евтин магазин. Хладилникът беше зареден с деликатеси, килерът — с вина, барът — с отбрани напитки.
Мина през трапезарията, която все още беше гола и изкачи стълбите, като вземаше по две наведнъж и пътьом се разсъбличаше. С всяка крачка пенисът му се втвърдяваше все повече. Горе го чакаше Принцесата. Бе готова за него. Изкъпана, намазана с балсам и парфюмирана от двама убийци, за да бъде употребена като негова секс робиня.