По дяволите, радваше се, че всички лесъри са импотентни, иначе в Обществото щеше да бъде проведена спешна акция по кастриране.
Като стигна до първата площадка, разкопча ризата си и под нея се показаха десетките драскотини по гърдите му. Всяка от тях бе причинена от ноктите на любовницата му и той се усмихна, готов да увеличи колекцията си. След двете седмици, през които я държа напълно овързана, започна да освобождава едната й ръка и единия й крак. Колкото повече се бореха, толкова по-хубаво беше.
Господи, тя беше страхотна жена…
Когато изкачи стълбите, замръзна, стъписан от миризмата, която се носеше по коридора. О… Господи, сладкият аромат бе толкова наситен, сякаш бяха счупени сто шишенца с парфюм.
Леш се затича към вратата на спалнята. Ако нещо се беше случило с…
Гледката беше страшна. Черна кръв бе омазала новите тапети и килим. Двамата лесъри, които бе оставил да пазят любовницата му, седяха на пода срещу леглото с балдахин, всеки с нож в дясната си ръка. Имаха многобройни порезни рани по вратовете, които си бяха нанасяли сами отново и отново, докато бяха изгубили толкова много кръв, че телата им се бяха спаружили.
Погледът му се стрелна към леглото. Сатенените чаршафи бяха смачкани, а четирите вериги, които кралят на симпатите му бе дал, за да усмири Принцесата, висяха от ъглите.
Леш се обърна към подчинените си. Убийците не умираха, ако не бъдеха промушени в гърдите с оръжие от неръждаема стомана, така че и двамата бяха напълно извадени от строя, но още живи.
— Какво се случи, по дяволите?
Двете усти се раздвижиха, но той нищичко не можа да разбере. На мръсниците не им бе останал въздух да изрекат нещо, всичкият бе излетял през дупките, които сами си бяха отворили.
Слабоумни глупаци…
О, по дяволите, не! О, не, не беше възможно да го е сторила.
Леш отиде при разбърканите чаршафи и намери нашийника на умрелия си преди време ротвайлер. Беше го сложил на врата на Принцесата, за да я маркира като своя и не го бе свалял, дори когато бе забивал зъби във вената й по време на секс.
Беше го разкъсала отпред, вместо да го разкопчае. Съсипала го беше.
Леш захвърли нашийника на леглото, закопча копринената си риза и напъха краищата й в панталоните си. От бюрото „Шератон“ — антика, която бе купил преди три дни — извади още един пистолет и дълъг нож, които прибави към въоръжението си, което бе носил за срещата с Бенлоиз.
Имаше само едно място, където можеше да е отишла. И той щеше да я последва и да си прибере кучката обратно.
Воден от Джордж, Рот излезе от кабинета си в десет часа вечерта и тръгна по стълбите с увереност, която го изненада. Беше започнал да се доверява на кучето и да очаква сигналите, които Джордж предаваше по повода. Всеки път, когато се озоваваха пред стълбите, Джордж спираше и даваше възможност на Рот да намери първото стъпало. Щом стигнеха до най-долното, Джордж отново поспираше, за да е наясно Рот, че са стигнали във фоайето. След това отново имаше изчакване, докато Рот обявеше в коя посока иска да тръгнат.
Беше… много добра система всъщност.
Докато с Джордж слизаха, братята се събираха долу, проверяваха оръжията си и разговаряха. В центъра на групата Ви пушеше една от турските си цигари, Бъч полугласно редеше молитва, а Рейдж развиваше поредната близалка. Двете жени бяха с тях, той ги разпозна по мириса им. Медицинската сестра беше нервна, но не и истерична, а Хекс я сърбяха ръцете за битка.
Когато Рот стъпи на мозаечния под, ръката му стисна дръжката на повода толкова здраво, че бицепсът му се открои. По дяволите, той и Джордж оставаха тук. А това беше гадно. Каква ирония! Не толкова отдавна му беше криво, че оставят Тор у дома като куче. Сега ролите бяха разменени. Братът беше този, който излизаше в нощта… а той щеше да си остане вкъщи.
Остро изсвирване от Тор накара всички да млъкнат.
— Ви и Бъч, искам ви с Хекс и Зи в първия екип. Рейдж, Фюри и аз сме във втория екип и заедно с момчетата ще сме ви подкрепление. Получих съобщение от Куин, че с Блей и Джон са пристигнали на север и са заели позиция на около пет километра от входа към колонията. Готови сме за тръгване…
— Ами аз? — обади се Елена.
Тонът на Тор беше мек.