Незнайно откъде в дланта на Леш се образува метеор и полетя право срещу Джон и братята — едно метафизично огнено кълбо от ада. Когато докосна земята, ярко светещите ударни вълни събориха всички тях с пълна сила.
Озовал се по гръб заедно с другите, Джон се бореше за въздух, докато върху бузите и устните му бавно се сипеха парченца пепел. Предстоеше следващият взрив. Нямаше начин да не дойде.
Или това, или нещо още по-лошо.
Ревът, разнесъл се над околността, изригна точно пред него и отначало Джон си помисли, че Леш се е превърнал в петглаво чудовище, което щеше да изяде всички тях живи.
Само че… да, беше чудовище, но когато блеснаха пурпурните му люспи и опашката с шипове изсвистя във въздуха, Джон изпита облекчение. Беше Годзилата на Братството, а не на Омега. Алтер егото на Рейдж бе излязло наяве и грамадният дракон бе във форма и много ядосан.
Дори Леш изглеждаше малко изненадан.
Драконът вдиша с могъщо засмукване нощния въздух, после протегна шия напред и избълва толкова мощна струя огън, че кожата по лицето на Джон се опъна като прозрачно фолио, макар да бе далеч от драконовия обхват.
Когато пламъците се разсеяха, Леш стоеше в овъглената рамка на вратата, а дрехите му пушеха, но тялото му бе невредимо.
Чудесно. Негодникът беше огнеупорен.
И беше готов да пусне следващата водородна бомба. Като във видеоигра събра в дланта си ново огнено кълбо и запрати енергията право срещу звяра.
Той го посрещна по мъжки. Скритата същност на Рейдж пое непоколебимо атаката и даде на останалите нужното време да се изправят на крака и да се приготвят за стрелба. Беше дързък и услужлив ход, но пък когато издишваш огън, трябва да си устойчив на него, иначе горещината от оригването ти би ти подпалила задника.
Джон започна да стреля, както и останалите, макар да подозираше, че ще им трябва нещо повече от куршуми, за да повалят подобрения вариант на Леш. Тъкмо поставяше нов пълнител, когато се появиха две пълни с лесъри коли.
68.
Докато всички тичаха напред, Хекс беше склонна да следва посоката указвана от Елена, но се чувстваше неспокойна тя да води групичката. Увеличи скоростта си и задмина спътницата на Рив.
— Казвай ми, ако направя погрешен завой, става ли?
Елена кимна, а братята останаха зад нея да пазят гърба й от евентуално нападение.
Докато напредваха по вдълбания в скалата коридор, Хекс я измъчваше лошо предчувствие. Въобще не можеше да усети Рив, което от вампирска гледна точка не беше изненадващо — Елена последна го бе хранила и кръвта й беше с предимство пред тази на Хекс. Проблемът бе, че не установяваше връзка с него като симпат със симпат. Всъщност, не можеше да установи не само неговото местоположение, а и на никого друг в колонията. Нещо не се връзваше. Симпатите улавяха всичко, имащо чувства, където и да се намираше. Така че сега би трябвало да открива всевъзможни емоционални спектри.
Докато бързаше напред, огледа стената. Когато за последен път беше идвала тук, всичко наоколо бе представлявало груб камък, а сега повърхността беше гладка. Вероятно бяха направили някои подобрения през изминалите десетилетия.
— След стотина метра коридорът ще се разклони — пошепна тя през рамо. — Затворниците ги държат вляво, а техните жилищни помещения са вдясно.
— Откъде знаеш? — попита Вишъс.
Тя не отговори на брата. Нямаше защо да споменава, че е била в една от затворническите им килии. Просто продължи напред, като следваше редиците от черни свещи, въвеждащи ги все по-навътре в колонията, по-близо до помещенията, където обитателите й спяха, хранеха се и си играеха взаимно със съзнанията си. А тя все още не усещаше нищо.
Не, това не беше съвсем вярно. Имаше някакво странно статично електричество. Отначало бе решила, че идва от пукането на трептящите червени пламъчета върху всичкия този восък и от лекото въздушно течение, което ги облъхваше. Но не… беше нещо друго.
Когато стигнаха до мястото, където коридорът се разделяше на три разклонения, тя автоматично се насочи наляво, но Елена се обади:
— Не, право напред.
— Няма логика. — Хекс спря и сниши глас. — Там са вентилационните шахти и сервизните помещения.
— Именно там е той.
Вишъс мина отпред.
— Слушай, да вървим накъдето казва Елена. Трябва да го открием, преди битката горе да се е пренесла тук.