От друга страна Елена прекарваше нощите си да спасява околните.
Няма що, имаха много общо помежду си. Неговите усилия й осигуряваха работа. Колко идеално!
В смразяващия въздух пред клиниката Рот и Ви бяха опрели гърди един в друг.
— Махни се от пътя ми, Ви.
Вишъс, разбира се, нямаше такова намерение. Което не беше изненада. Дори преди да бъде разпространена новината, че Скрайб Върджин му е родна майка, беше известен със своенравието си.
Кралят би постигнал повече успех, ако даваше нареждания на камък.
— Рот…
— Не, Ви. Не тук. И не сега.
— Видях те. В съня си днес следобед. — Болката в гласа му създаваше погребални асоциации. — Имах видение.
Рот реагира с неволен въпрос.
— Какво видя?
— Стоеше сам насред тъмно поле. Ние бяхме около теб, но на разстояние и никой от нас не можеше да те достигне. Ти си беше тръгнал от нас и ние от теб. — Братът се протегна и го стисна здраво. — Покрай Бъч знам, че излизаш да се биеш сам и си държа устата затворена. Но не мога да го допускам повече. Ако умреш, с расата ни е свършено. Да не говорим какво ще стане с Братството.
Рот се помъчи да фокусира погледа си върху лицето на Ви, но охранителната лампа над вратата беше флуоресцентна и ярката й светлина му причиняваше болка.
— Не знаеш какво означава този сън.
— Нито пък ти.
Рот се замисли за тежестта на цивилния в ръцете му.
— Може да не е нищо друго…
— Попитай ме кога за пръв път ми се яви това видение.
— … освен плод на страховете ти.
— Попитай ме. Попитай кога го видях за пръв път.
— Кога?
— През хиляда деветстотин и девета. Минаха сто години оттогава. Сега ме попитай колко пъти ми се яви през последния месец.
— Не.
— Седем пъти, Рот. Днес следобед чашата преля.
Рот се откъсна от хватката на брата.
— Тръгвам. Ако ме последваш, ще си получиш заслуженото.
— Не можеш да излизаш да се биеш сам. Не е безопасно.
— Майтапиш се, нали? — Рот се взря в него през слънчевите си очила. — Расата ни загива, а ти ми опяваш, задето преследвам врага. Никак не е смешно. Нямам намерение да стоя зад бюрото и да се занимавам с бумащина, докато братята ми вършат истинската работа навън.
— Но ти си кралят. Ти си по-важен от нас.
— Я стига с тази глупост. Един от вас съм. Бях посветен, пих от братята и те пиха от мен. Искам да се бия!
— Чуй ме, Рот — започна Ви с толкова разумен тон, че да ти се прииска да му избиеш зъбите. С брадва. — Отлично знам какво е да не искаш да бъдеш такъв, какъвто си роден. Да не мислиш, че мен ми се ще да се отърва от тези проклети сънища? Нали не смяташ, че животът с този лазерен меч е веселба? — Той повдигна облечената си в ръкавица ръка, сякаш визуалното онагледяване щеше да придаде допълнителна тежест на „дискусията“ им. — Не можеш да промениш кой си. Не е възможно да върнеш назад съвкуплението на родителите си, които и да са те. Ти си кралят и правилата за теб са различни. Така стоят нещата.
Рот даде всичко от себе си да отвърне на Ви хладнокръвно и спокойно.
— А аз ти казвам, че се сражавам в продължение на повече от триста години и в никакъв случай не съм аматьор на бойното поле. А също така искам да подчертая, че позицията ми на крал не ми отнема правото на избор…
— Нямаш потомство. И доколкото научих от моята шелан, си отрязал Бет, когато ти е казала, че иска да опитате при първия й период на нужда. Отрязал си я яко. Как точно се беше изразил? А, да. „Не искам деца в близко бъдеще… Ако изобщо някога поискам.“
Рот изпусна тежко въздух.
— Не мога да повярвам, че повдигаш този въпрос.
— Да обобщя ли? Какво ще стане, ако умреш? Обществото ни ще се разпадне и ако си въобразяваш, че това ще ни помогне във войната, значи главата ти е толкова пълна с лайна, че извират от ушите ти. Отвори си очите, Рот. Ти си туптящото сърце на расата ни, така че… не, не можеш да излизаш и да се биеш сам, защото така ти се иска. За теб нещата не стоят така.
Рот сграбчи Ви за реверите и го притисна към стената на клиниката.
— Внимавай, Ви. Движиш се по тънкия лед на неуважението.
— Ако си въобразяваш, че като скочиш срещу мен ще промениш нещо, давай. Но ти гарантирам, че когато двамата свършим окървавени на земята, ситуацията ще бъде абсолютно същата. Не можеш да промениш това кой и какъв си се родил.