Той им заповяда да хапят и те го сториха.
Принцесата закрещя и заудря наоколо, но после се предаде и се отпусна върху живия килим, който щеше да я унищожи. Симпатите наблюдаваха цялата сцена.
Елена зарови глава в рамото на Зейдист и тогава Рив затвори очи и седна, неподвижен като статуя в центъра на помещението, като обеща на всичките си поданици дори по-лоша съдба, ако не му се подчиняват. Което, при извратената ценностна система на симпатите, само потвърди правилността на избора им на крал.
Когато риданията на Принцесата секнаха и тя престана да мърда, Рив вдигна клепачи и отзова стражата от насекоми. При отстъплението си те откриха подутото й, изпохапано тяло и беше ясно, че тя повече няма да стане. Отровата във вените й бе спряла сърцето, задръстила белите дробове, унищожила централната нервна система.
Без значение колко голямо бе желанието й, нямаше как да съживи този труп.
Рив спокойно нареди на поданиците си в роби и маски да се оттеглят в покоите си и да осмислят видяното. В отговор получи симпатската версия на признание в любов: те изпитваха безграничен страх от него и съответно го почитаха.
Поне за момента.
Като един симпатите се изправиха и поеха навън, а Рив поклати глава към Елена и Зейдист, като се молеше да изпълнят каквото искаше — а то беше да си останат там, където бяха.
Ако имаше късмет, събратята му с маски щяха да приемат, че ще убие натрапниците насаме.
Рив изчака, докато и последният гълтач на грехове си отиде не просто от килията, а и от съседните коридори. Едва тогава си позволи да отпусне напрегнатия си гръб.
Когато тялото му се свлече на пода, Елена се втурна към него, а устните й се движеха, сякаш му говореше. Ала той не я чуваше и карамелените й очи изглеждаха не наред през червения му симпатски взор.
— Съжалявам — промълви той. — Съжалявам.
В този момент нещо лошо се случи със зрението му и Елена забързано взе да рови в раницата си, която й бе подадена от… Господи, нима и Вишъс беше тук?
Рив ту губеше съзнание, ту се свестяваше, докато му биеха инжекции и му правеха разни други неща. Малко по-късно онзи дразнещ шум отново се чу.
„Къде беше Хекс?“, изникна смътен въпрос в съзнанието му. Вероятно бе отишла да разчисти пътя за оттегляне, след като бе убила Принцесата. Такава беше тя, в главата й все се въртяха стратегии за оттегляне. И Бог бе свидетел, животът й я бе научил на това.
Когато се замисли за шефката на охраната си… негов другар… негов приятел… той се ядоса, че е нарушила обещанието си пред него, но не бе особено изненадан. Истинският въпрос бе как е успяла да дойде тук без маврите. Или пък и те бяха дошли?
Бръмченето престана, а Зейдист приседна и поклати глава.
Със забавено движение Рив се надигна леко да се погледне.
Все още бе пронизан през раменете и не успяваха да го освободят от веригите. Доколкото познаваше чичо си, очевидно синджирите бяха направени от нещо яко, което никой трион не би успял да пререже.
— Оставете ме… — продума той. — Просто ме оставете. Вървете…
Лицето на Елена отново се появи пред неговото и устните й решително се раздвижиха, сякаш се опитваше да му обясни нещо…
Внезапно близостта й събуди обвързания вампир у него, кръвта му кипна и това възвърна отчасти способността му да разсъждава и усеща. Изпита облекчение, когато лицето й възвърна нормалните си очертания… и цвят.
Рив повдигна трепереща ръка и се почуди дали тя щеше да му разреши да я докосне.
Тя стори нещо повече. Стисна здраво дланта му и я приближи до устните си за целувка. Все още му говореше, не че той чуваше какво казва, но се опита да се концентрира. Остани с мен. Изглежда, че това му повтаряше. А може би просто предполагаше, че е това, отгатвайки го по допира й до дланта му.
Елена посегна да отметне косата му назад и той остана с впечатление, че устните й изрекоха: „Дишай дълбоко заради мен“.
Рив вдиша, за да я зарадва и в този момент тя погледна към нещо или някого зад него. Бързо кимна, на който беше там.
И тогава в дясното му рамо експлодира болка, цялото му тяло се сгърчи, а устата му се отвори широко да изпусне вика.
Не се чу да крещи. Не видя нищо повече. Непоносимата болка го прати в безсъзнание.