— Ти се опита да ме защитиш от всичко това, нали? — рече тя. — Това целеше сценката в „Зироу Сам“. — Той кимна, а тя сви рамене. — Защо тогава не разбереш и моята потребност да те спася, след като направи същото за мен?
— Различно е… Аз съм… симпат…
— Все пак не си изцяло симпат. — Тя си припомни обвързващия му аромат. — Нали?
Ривендж кимна неохотно.
— Но не съм достатъчно… вампир… за теб.
Тъгата у него растеше, дъждовен облак се надвеси над тях двамата. Елена се бореше да намери подходящите думи, докосна отново лицето му… и установи, че кожата му е обезпокоително студена. По дяволите, щеше да го изгуби в ръцете си. С всеки изминал километър към безопасността тялото му отпадаше, дишането му ставаше по-затруднено, сърдечният му ритъм отслабваше.
— Би ли направил нещо за мен? — попита тя.
— Да… моля те — дрезгаво изрече той, макар очите му да се затваряха и да започваше да трепери. Сгуши се почти на кълбо и тя видя как гръбнакът му изпъква и се откроява дори през одеялото.
— Ривендж? Събуди се. — Той я погледна. Виолетовите му ириси бяха придобили цвета на синина от удар, мътни и пълни с болка. — Ривендж, моля те, пий от вената ми.
Очите му се разшириха, сякаш я бе чул да изрича „Отиваме в Дисниленд“, или „Да си вземем ли готова храна за вкъщи?“, или нещо друго също така невероятно.
Устните му се раздвижиха и тя го спря, преди да е проговорил.
— Ако ме попиташ защо, ще се принудя да ти дам таймаут.
Лека усмивка заигра в крайчеца на устата му, но бързо изчезна. И макар острите краища на вампирските му зъби да се удължиха, той поклати глава.
— Не съм като теб — промълви и със слаба ръка докосна татуираните си гърди. — Не съм достатъчно добър… за твоята кръв.
Тя измъкна едната ръка от якето си и вдигна ръкава на полото си.
— Аз ще преценя това, ако обичаш.
Приближи китката си до устата му, а той облиза устни. Гладът се надигна у него тъй бързо и силно, че цветът се върна в бледите му бузи. И все пак се колебаеше.
— Ти… сигурна ли си?
В съзнанието й изникна странен спомен за тях двамата в клиниката, преди цяла вечност, как се обикаляха, изгарящи от желание, което не смееха да удовлетворят. Усмихна му се.
— Напълно. Съвсем сигурна съм.
Тя поднесе вената си до устните му и знаеше, че той няма да може да й устои. Разбира се, опита се да се бори… и изгуби. Ривендж заби зъби и преглътна силно. От устните му се отрони стенание, а очите му се притвориха в блаженство.
Елена приглади косата, която бе пораснала от двете страни на щръкналите нагоре кичури на темето му и изпита безмълвна радост, докато той се хранеше.
Това щеше да го спаси.
Тя щеше да го спаси.
Не кръвта й, а сърцето й щеше да го спаси.
Докато Ривендж се хранеше от китката на любимата си, го завладяха чувства, по-могъщи от разума му. Тя дойде за него. Измъкна го оттам. И макар да знаеше всичко за него, го хранеше и го гледаше с неизмерима нежност.
Но не беше ли това повече свидетелство за нейния характер като личност, отколкото за чувствата й към него като към мъж? Не беше ли проява на дълг и състрадание, а не на любов?
Беше твърде слаб, за да разчете емоционалния й спектър. Поне отначало.
Ала заедно с тялото започна да се съвзема и умът му и той разбра какво изпитва тя…
Дълг. Състрадание.
Любов.
Наситено чувство на радост пламна в гърдите му. Една част от него се чувстваше, сякаш е спечелил от тотото при мизерни шансове. Но дълбоко в себе си съзнаваше, че това, което представляваше, щеше да ги раздели, дори и останалите от вампирското общество да не научат никога за смесената му кръв. Та той се водеше водач на онази колония.
А там не беше подходящо място за Елена.
Ривендж се отдръпна от вената й и облиза устни.
— Искаш ли още? — попита тя.
Да.
— Не, достатъчно ми беше.
Елена отново започна да милва косата му и ноктите й леко драскаха скалпа му. Той затвори очи, усетил как мускулите и костите му закрепват, след като тя така всеотдайно бе вляла сили в тялото му.
Да, не просто ръцете и краката му се съживяваха. Членът му набъбна и тазът му се изтласка напред, макар да бе полуумрял и в раменете му да гореше огън. Но така ставаше с мъжкия вампир, когато се хранеше от спътницата си — получаваше ерекция.