Биология. Не можеше да й се противопостави.
Телесната му температура се стабилизира и той промени сгушената си поза на зародиш, като отметна одеялото върху себе си. Разтревожен, че възбуденият му пенис е на показ, бързо понечи да го придърпа обратно.
Но Елена го изпревари. Очите й блеснаха в тъмнината, когато намести одеялото върху него.
Рив преглътна няколко пъти. Вкусът й още беше на езика и в гърлото му.
— Съжалявам за това.
— Недей. — Тя се усмихна и го погледна в очите. — Не зависи от теб. А и това вероятно означава, че си вън от опасната зона.
И вътре в еротичната. Чудесно. Тъкмо крайностите правеха живота интересен.
— Елена… — Той издиша бавно и продължително. — Не мога да се върна към стария си начин на живот.
— Ако ми казваш, че вече няма да си наркобарон и сутеньор, бих казала, че не съм съкрушена.
— О, с тези глупости така или иначе е приключено. Не, не мога да се върна в Колдуел.
— Защо? — Когато той не отговори, тя каза: — Надявам се да го направиш. Искам го.
Обвързаният вампир у него заликува. Но трябваше да е реалист.
— Аз съм различен от теб — повтори той лайтмотива си.
— Не, не си.
Тъй като тя имаше нужда от убеждаване, а не му хрумваше по-добър начин да докаже правотата си, той хвана ръката й и я пъхна под одеялото върху члена си. Допирът й го накара да потръпне от удоволствие, но той напомни на възбудата си, че го правеше само за да й покаже колко е различен.
Поведе ръката й към основата на пениса си, която бе малко неравна и където имаше шип.
— Усещаш ли това?
В първия миг изглежда се бореше, за да се овладее, сякаш плуваше срещу същото еротично течение като него.
— Да…
Дрезгавият глас, с който изрече думата, накара кожата по гърба му да настръхне и от инстинктивното движение ерекцията му се плъзна в дланта й. Задъха се, сърцето му ускори ритъм, гласът му стана по-плътен.
— Загнездва се, когато… когато свърша. Не съм като другите мъже, които си познавала преди.
Докато тя го разучаваше, Рив се опита да остане неподвижен, но силата в тялото му, почерпена от храненето, съчетана с допира на ръката й, се оказа твърде голямо изкушение. Той се изви срещу скута й с усещането, че е изцяло в нейната власт.
А това го възбуди допълнително и то силно.
— Затова ли излезе от мен? — попита тя.
Рив отново облиза устни, като си припомни усещането за нейната сърцевина около…
Ескалейдът попадна в дупка на пътя и това рязко му припомни, че тъмният рай в дъното на колата не беше напълно изолиран. Та те не бяха сами.
Но Елена не отмести ръката си.
— Това ли беше причината?
— Не исках да научаваш за всичко това. Желанието ми… да съм нормален за теб. Да се чувстваш сигурна с мен. И исках… да бъда с теб. Заради това бяха лъжите. Не се влюбих в теб по своя воля. Не това исках за теб…
— Какво каза?
— Аз… обичам те. Съжалявам, но това чувствам.
Елена притихна и той се уплаши, че в делириума си не е изтълкувал правилно всичко онова помежду им. Нима в слабостта си бе проектирал върху емоционалния й спектър онова, което искаше да види?
Ала тогава тя приближи устни към неговите и прошепна:
— Никога повече не се крий от мен. Обичам те какъвто си.
Прилив на благодарност изпълни съзнанието му, а също и „Дявол го взел“, „Мили боже“ и „манна небесна“, които заглушиха всяка логика. Рив посегна към нея, придърпа главата й и я задържа внимателно, докато я целуваше. В този миг не искаше да знае за усложненията над и извън техния контрол, за проблемите, които щяха да ги разделят тъй сигурно, както фактът, че след тъмната нощ щеше да изгрее ярко слънце.
Ала да бъде приет… да бъде приет и обичан такъв, какъвто беше от жената, която и той обичаше с цялото си сърце, бе твърде голяма радост, за да бъде потъпкана от суровата реалност.
Докато се целуваха, Елена раздвижи ръка под одеялото и взе да гали твърдия му член. Той се опита да се отдръпне, но тя отново улови устните му и прошепна:
— Шшш… Довери ми се.
Ривендж се отдаде на страстта, яхнал вълната, която тя призова в тялото му и я остави да прави с него каквото желаеше. Мъчеше се да е тих, защото не искаше другите да разберат и се молеше поне двамата на седалката пред тях да не са будни.
Не след дълго топките му се стегнаха, а той зарови ръце в косата й. Изстена в устата й и с един последен тласък свърши мощно и измокри ръката й, корема си и одеялото.