Когато пръстите й се преместиха към шипа му и тя го опипа, той замръзна, като се молеше да не е отвратена от анатомията му.
— Искам да усетя това в мен — прошепна тя, задавена от страст.
Когато думите й достигнаха съзнанието му, Ривендж експлодира в нов оргазъм.
Господи… нямаше търпение да стигнат там, закъдето бяха тръгнали.
72.
На следващата сутрин Елена се събуди гола в леглото, в което беше спала, преди всичките да тръгнат за колонията. Едрото топло тяло на Ривендж бе толкова близо до нейното, колкото бе възможно, и той беше буден. Или поне в другия смисъл на думата.
Усещаше ерекцията му гореща и твърда до бедрото си и той се потъркваше в нея. Тя знаеше какво следва и го прие охотно, когато легна върху нея и се настани между краката й. Проникна дълбоко и се задвижи още сънен, по инстинкт, а нейното тяло откликна на ритъма му и ръцете й обгърнаха врата му.
По шията му имаше белези от ухапване. Много на брой.
Също такива белези носеше и тя.
Елена затвори очи и отново се изгуби в Ривендж… в сливането им.
Денят, който бяха прекарали заедно в спалнята за гости на Братството, не беше изпълнен само със секс. Разговаряха дълго. Тя му бе разказала всичко, което се бе случило, включително за наследството и как бе стигнала до истината, как Хекс формално не бе нарушила обета си пред него, като бе тръгнала за колонията.
Господи… Хекс.
Никой не я беше чувал. Радостта, облекчението и тържествуването, изживени по повод завръщането на братята и Ривендж без смъртоносни рани, бяха помрачени от притеснение.
На мръкване Ривендж щеше да отиде да я потърси в колонията, но Елена четеше по лицето му, че не вярва да е там.
Беше странно и плашещо. Никой не беше видял трупа й, но не я бяха видели и да си тръгва. Нито някой я беше зърнал извън онази килия. Сякаш просто бе изчезнала.
— О, господи… Елена… свършвам…
Тялото на Рив с тласък се притисна в нейното и тя се отдаде на секса, като знаеше, че тежките мисли и острата тревога ще я причакат отвъд оргазъма. Чу името си няколко пъти, докато Рив се освобождаваше, и после изпита възбуждащото усещане, когато членът му остана дълбоко в нея. Достатъчно бе да си го помисли и собственият й оргазъм лумна с все сила и я погълна.
Когато и двамата бяха удовлетворени, Ривендж се отдръпна настрани, като внимаваше да не се отдели от нея твърде скоро. Щом аметистовите му очи отново можеха да се фокусират, той отметна косата от лицето й.
— Чудесен начин да се събудиш — измърка той.
— Съгласна съм.
Очите им се срещнаха и останаха така задълго. После той заговори.
— Може ли да те попитам нещо? И не е „защо“, а „какво“.
— Давай. — Тя се наведе и го целуна бързо.
— Какво ще правиш с остатъка от живота си?
Дъхът на Елена секна.
— Мислех си… Ти каза, че не можеш да останеш в Колдуел.
Той сви масивните си рамене, които още бяха превързани.
— Работата е там, че не мога да те оставя. Просто не мога. С всеки час прекаран с теб това ми става все по-ясно. Аз буквално… не мога да си отида, освен ако ти не ме помолиш.
— Което няма да стане.
— Няма ли?
Елена обхвана лицето му с ръце и в мига, в който го стори, той застина. Винаги се случваше, щом тя го докоснеше. Сякаш постоянно очакваше някаква команда от нея… но пък така беше с обвързаните вампири, нали? Да, физически те бяха по-силни и по-мощни от спътниците си, но техните шелани командваха парада.
— Изглежда, че ще прекарам бъдещето си с теб — изрече тя с устни, прилепени до неговите.
Той потръпна, сякаш се освобождаваше от последните си съмнения.
— Аз не те заслужавам.
— Напротив.
— Ще се грижа за теб.
— Знам.
— И, както казах, няма да се върна към предишните си занимания в града.
— Хубаво. — Той замълча, сякаш искаше да я уверява още и още, и търсеше подходящите думи. — Стига говори, а ме целуни. Решила съм го със сърцето си и с ума си и не е нужно да ми казваш нищо повече. Знам кой си ти. Ти си моят хелрен.
Когато устните им се срещнаха, Елена беше наясно, че има още много въпроси за уреждане. Ако живееха сред вампирите, трябваше да продължат да крият неговата самоличност на симпат. Нямаше представа какво щеше да прави той с колонията на север — предполагаше, че цялото това обкръжаване и кланяне означаваше, че той има някакъв статут на водач там.