Встрани от тях Бъч излезе от ескалейда и подръпна нагоре колана си, като че се канеше да прекрати юмручен бой.
— Нужен си жив на расата, загубеняко — заяви Ви. — Не ме карай да ти изключа шалтера, защото ще го направя.
Рот насочи недовиждащите си очи обратно към Ви.
— Мислех, че ме искаш жив. А и нападение срещу мен би било сметнато за измяна и ще бъде наказано със смърт. Без значение чий син си.
— Виж, не казвам, че не трябва…
— Млъквай, Ви. Поне веднъж си затвори проклетата уста.
Рот пусна коженото яке на брата и отстъпи назад. Мили боже, трябваше да се махне или тази разправия щеше да прерасне именно в онова, за което се готвеше Бъч. Рот тикна пръста си в лицето на Ви.
— Не тръгвай след мен. Ясно ли е? Няма да ме следваш.
— Проклет глупак — промърмори Ви изтощено. — Ти си кралят. Всички трябва да те следваме.
Рот се дематериализира с ругатня и молекулите му се понесоха над града. Докато пътуваше, не можеше да повярва, че Ви беше вдигнал такава врява заради нежеланието му да имат бебе. Нито че Бет беше споделила нещо толкова лично с доктор Джейн.
Ви беше луд, ако си въобразяваше, че чрез бременност той ще подложи на риск живота на любимата си, когато настъпеше моментът след малко повече от година. В по-голямата част от случаите жените умираха в родилната постеля.
Беше готов да жертва собствения си живот за расата, ако се налагаше, но в никакъв случай нямаше да рискува този на своята шелан.
И дори да имаше пълна гаранция, че тя ще оцелее при раждането, той не искаше синът му да свърши като него — в капан и без право на избор, ръководейки поданиците си с натежало сърце, защото те умираха един по един във война, на която той не можеше да сложи край.
7.
Комплексът на болница „Свети Франсис“ представляваше цял град със своите разпръснато застроени сгради, датиращи от различни архитектурни периоди. Всяка група от постройки оформяше малки квартали, които бяха свързани помежду си с улици и пешеходни алеи. Административната част беше в стил Макманшън2, зоната за приходящи пациенти притежаваше простотата на архитектурата от предградията, а за лежащите пациенти бяха отредени сградите, наподобяващи блокове с апартаменти с високи прозорци. Обединяващото звено, същински божи дар в случая, бяха червено-белите упътващи знаци със стрелки, сочещи в различни посоки в зависимост от целта на посетителя.
Посоката на Хекс беше повече от ясна.
Спешното отделение беше най-новото попълнение, истинско произведение на изкуството от стомана и стъкло, сградата беше като ярко осветен, постоянно оживен нощен клуб. Трудно би било да я пропуснеш. Никога не убягваше от поглед.
Хекс се материализира под сенките на група дървета, оформящи кръг около няколко пейки. Докато вървеше към въртящата се врата, тя едновременно беше част от обкръжаващата я среда и напълно откъсната от нея. Въпреки че си проправяше път сред останалите пешеходци, подушваше миризмата на цигари, идваща от зоните, специално определени за пушене, и усещаше студения въздух по кожата на лицето си, тя беше прекалено обсебена от вътрешната битка, която водеше със себе си, че да забелязва много от обкръжаващата я среда.
Когато влезе в сградата, ръцете й започнаха да лепнат и челото й се покри със студена пот, а видът на флуоресцентните лампи, белият линолеум и членовете на персонала, щуращи се наоколо в медицинските си униформи, я парализира.
— Имате ли нужда от помощ?
Хекс се обърна и вдигна ръце в готовност за бой. Лекарят, който я беше заговорил, запази самообладание, но изглеждаше изненадан.
— Хей, по-спокойно.
— Извинете. — Тя спусна ръце надолу и прочете написаното върху табелката, закачена на бялата му престилка: „МАНУЕЛ МАНЕЛО, ЗАВЕЖДАЩ ХИРУРГИЯ“. Намръщи се, когато почувства излъчващото се от него. Или по-точно подуши аромата му.
— Добре ли сте?
Както и да е. Не беше нейна работа.
— Трябва да стигна до моргата.
Мъжът никак не изглеждаше стъписан. Очевидно не беше странно, че жена с нейното поведение може да има някой и друг познат с етикет на палеца.
— Тръгнете по онзи коридор там. Трябва да стигнете до края. Ще видите табелка, указваща пътя до моргата. Само следвайте стрелките. В сутерена е.
2
Голяма къща от предградие със сложна конструкция на покрива. В САЩ терминът се използва и с презрително отношение към претенциозна новобогаташка къща, която не съответства на околното застрояване. — Бел.прев.