Выбрать главу

— Може ли да изгорим и останалото от бабешката мебелировка — измърмори Бъч. — Като разните канапета и…

— О, всичко друго си остава — отсече Рот, като се чудеше дали пътят до новата мебел е чист. — Просто ми трябваше малко подобрение.

— И ще продължиш да ни изгърбваш тук?

— Канапето вече беше подсилено за дебелия ти задник. Пак заповядай.

— Е, това тук е наистина добро подобрение — обади се Вишъс. — Изглежда много шефско.

Рот все така не пристъпваше напред, докато Бет даваше указания на братята как да пренаредят мебелите.

— Искаш ли да го пробваш, господарю? — предложи Рейдж. — Мисля, че е готово.

Рот се прокашля леко.

— Да. Да, искам.

С Джордж пристъпиха напред, той протегна ръце и напипа…

Бюрото на баща му бе ръчна изработка от абанос и фината дърворезба около ръба бе дело на истински майстор.

Рот се наведе и го опипа, като си припомняше как бе изглеждало през очите му като дете и как вековете само бяха увеличавали внушителната му красота. Масивните крака на бюрото представляваха фигури на мъже, изобразяващи четирите сезона на живота, а гладкия плот, който поддържаха беше белязан със същите родови символи, каквито бяха татуирани на бицепсите на Рот. Продължи с опипването, откри трите широки чекмеджета под плота и си спомни как баща му бе седял зад бюрото, а около него бяха разпръснати документи, укази и пера за писане.

— Невероятно е — тихичко каза Бет. — Мили боже, просто е…

— … голямо колкото шибаната ми кола — изръмжа Холивуд. — И два пъти по-тежко.

— … най-красивото бюро, което някога съм виждала — завърши неговата шелан.

— Беше на баща ми. — Рот прочисти гърло. — Столът също е тук, нали? Къде е?

Бъч изстена и се чу тътрене на нещо тежко.

— Аз пък… си мислех… че това е… слон. — Краката на стола трополяха оглушително дори върху дебелия килим. — От какво е изработено това чудо? От армиран бетон, боядисан да изглежда като дърво ли?

Вишъс издиша струя дим от турски тютюн.

— Казвах ти да не го влачиш сам, ченге. Да се осакатиш ли искаш?

— Справих се. Стълбите ги взех с лекота.

— О, нима? Затова ли си изгърбен и си разтриваш кръста?

Пак се чу стон и ченгето измърмори:

— Не съм изгърбен.

— Вече не си.

Рот прокара ръце по подлакътниците на стола и напипа символите на Древния език, които го обозначаваха не просто като обикновен стол, а като седалище на властта. Беше точно какъвто го помнеше… и, да, на високата облегалка напипа гладки камъни, които му припомниха блестящия обков от злато, платина, диаманти… и нешлифован рубин голям колкото юмрук.

Бюрото и тронът бяха единственото оцеляло нещо от къщата на родителите му и бяха донесени от Древната родина не от него, а от Дариъс. Ди бе открил човека, който беше купил комплекта, след като лесърите го бяха продали като плячка, и ги бе върнал обратно.

Да… също така Дариъс се бе погрижил при преместването на Братството през океана тронът на расата и кралското бюро да ги придружат.

Рот никога не бе мислил, че ще използва едното или другото.

Но когато с Джордж се настаниха и той седна… усети се на място.

— По дяволите, някой друг усеща ли потребност да се поклони? — попита Рейдж.

— Да — рече Бъч. — Но от друга страна аз се опитвам да облекча напрежението в черния си дроб. Струва ми се, че се е усукал около гръбнака ми.

— Казах ти, че ти трябва помощ — смъмри го Ви.

Рот остави братята да дрънкат, защото усещаше, че имат нужда от разпускане и разсейване чрез словесните си престрелки.

Нещата не бяха минали добре при пътуването на север до колонията. Да, Рив беше измъкнат и това беше чудесно, но братята не изоставяха своите бойци. А от Хекс нямаше и следа.

Следващото почукване, което се чу, също бе очаквано от Рот. Влязоха Рив и Елена и нададоха куп възторжени възклицания. После братята излязоха и го оставиха насаме с Джордж, Бет и новата двойка.

— Кога се връщаш на север да я търсиш? — попита Рот.

— В секундата, щом се смрачи.

— Добре. Искаш ли подкрепление?

— Не. — Чу се леко шумолене, като че Рив придърпа до себе си своята спътница, защото тя се чувстваше неловко. — Отивам сам. Така е по-добре. Освен че ще търся Хекс, трябва да посоча и свой заместник, така че нещата може да се поусложнят.