— Благодаря.
— За нищо.
Лекарят излезе през въртящата се врата, през която тя тъкмо беше влязла, а тя премина през детектора за метал, откъдето и той самият се бе появил. Не се чу сигнал и тя се усмихна леко на наемното ченге, което я огледа набързо, но зорко.
Ножът, който носеше на кръста си, беше с керамично острие, а металните си шипове беше заменила с други, изработени от кожа и камък. Никакъв проблем.
— Добър вечер, полицай — поздрави тя.
Онзи й кимна, но ръката му остана да лежи върху оръжието на кръста.
В края на коридора тя откри търсената от нея врата, бутна я и тръгна надолу по стълбите, следвайки червените стрелки, както беше посъветвана от онзи лекар. Когато пред погледа й се изпречиха варосани бетонови стени, предположи, че наближава целта си. Детектив Де ла Крус стоеше в дъното на коридора пред двойни врати от неръждаема стомана с надпис: „Морга“ и „Само за персонала“.
— Благодаря, че дойдохте — обърна се към нея, когато го доближи. — Ще отидем в помещението за огледи ето там. Само ще ги уведомя, че сте тук.
Детективът бутна едното крило на вратата и тя зърна през процепа редиците от метални маси с трупчета за главите на мъртвите.
Сърцето й примря, а после заблъска лудо, макар че си беше повторила безброй пъти, че случващото се не касае нея. Тя не беше там вътре. Това не беше нейното минало. И над нея не се извисяваше някой в бяла престилка, причинявайки й разни неща „в името на науката“.
Все пак беше превъзмогнала случилото се преди повече от десет години.
Чу се тих звук, който постепенно набираше сила, кънтейки зад гърба й. Тя се обърна и замръзна на място, изпълнена с такъв ужас, че почувства краката си като залепени за пода…
Но това беше само един санитар, появил се иззад ъгъла, който буташе огромна количка с пране. Беше се привел силно напред и дори не вдигна поглед, докато я отминаваше.
Хекс примигна и видя друга количка. Пълна с преплетени неподвижни крайници, ръцете и краката на мъртъвци, струпани един върху друг подобно на клада.
Тя потърка очи. Добре, беше превъзмогнала случилото се… стига да не попаднеше в клиника или болница.
Мили боже… Трябваше да се махне оттук.
— Сигурна ли сте, че ще се справите? — попита Де ла Крус, застанал съвсем близо до нея.
Тя преглътна тежко и се стегна, защото той надали би разбрал защо купчината движещи се чаршафи можеше да я стресне, но не и труповете, които беше на път да види.
— Да. Може ли да влезем веднага?
Той се вгледа в нея за миг.
— Не ви ли е нужно малко време? Защо не пийнете кафе?
— Не. — Той не помръдна и тя се втурна към вратата с надпис: „Частни огледи“ сама.
Де ла Крус се дръпна настрани, за да й направи път. В чакалнята зад въпросната врата имаше три черни пластмасови стола и две врати. Вътре се носеше изкуствена миризма на ягоди в резултат на комбинацията от формалдехид и ароматизаторите в контактите на стените. В ъгъла на помещението, встрани от столовете, имаше ниска масичка с две картонени чаши, наполовина пълни с кафе, наподобяващо тиня.
Очевидно имаше два типа посетители — такива, които предпочитаха да седят и други, решили да крачат. И който избереше да седне, трябваше да крепи чашата на коляното си.
Тя се озърна, усетила как емоциите, изживявани в помещението, се реят във въздуха като плесен, утаила се от мръсна вода. На преминалите през тази врата се случваха лоши неща. Тук се разбиваха сърца. И светът никога повече не беше същият.
Кафето не беше подходяща напитка за дошлите тук, помисли си тя. И без друго бяха достатъчно нервни.
— Насам.
Де ла Крус я въведе в тясна стая, по тапетите на чиито стени все едно беше изписана думата клаустрофобия. Размерите на помещението бяха миниатюрни, нямаше почти никаква вентилация, флуоресцентното осветление пукаше и трепкаше и гледката от единствения прозорец едва ли беше към осеяна с цветя ливада.
Завесата, висяща от другата страна на стъклената преграда, блокираше изгледа към съседното помещение.
— Добре ли сте? — отново попита детективът.
— Може ли просто да приключим с това?
Де ла Крус се наведе наляво и натисна бутона на звънеца. Чу се жужене и завесата се плъзна бавно в двете посоки, разкривайки тяло, покрито с чаршаф, подобен на онези в количката. Мъж в светлозелена болнична униформа стоеше в близост до главата и когато детективът кимна, той се пресегна и отгърна покривалото.