Такава гадост.
Протегна се и взе извлечението от банка „Евъргрийн“, което беше прегледал вече повече от десет пъти. Най-голямата банкова сметка на Обществото съдържаше сто двайсет и седем хиляди петстотин четирийсет и два долара и петнайсет цента. Балансът на останалите, разпределени между шест различни банки, варираше между двайсет долара и двайсет хиляди.
Ако това беше всичко, с което разполагаше Обществото, то те едва се крепяха на нестабилния ръб на банкрута.
Набезите от лятото им бяха осигурили вещи, предимно ценни антики и сребро, но осъществяването на сделките за продажбата им се оказа сложно, защото изискваше прекалено много контакти с хора. Бяха си присвоили и банкови сметки, но източването им от човешки банки не беше лесна работа. Както той беше научил от горчив опит.
— Искате ли още кафе?
Леш вдигна поглед към онзи, когото смяташе за своя дясна ръка, и си помисли какво чудо беше, че господин Д. още е наоколо. Когато Леш влезе в този свят за първи път, прероден благодарение на истинския си баща, Омега, се чувстваше изгубен, а ето че сега враговете се превръщаха в негово семейство. Господин Д. играеше ролята на негов водач, но Леш бе предположил, че и той като всяка туристическа карта ще изчерпа своята полезност, щом новата територия бъдеше опозната от пътешественика.
Не се оказа така. От негов съветник малкият тексасец се беше превърнал в негов последовател.
— Да — отговори Леш. — И нещо за ядене.
— Да, господине. Има бекон и от онова сирене, което харесвате.
В чашата на Леш беше сипано кафе бавно и грижливо. Последва захар, а лъжичката, използвана за разбъркване, зазвънтя меко. Господин Д. би обърсал с радост задника на Леш, ако го поискаше от него, но той не си падаше по тези неща. Малкият мръсник умееше да убива като никой друг. Същинска кукла Чъки3 сред убийците. Също така умееше да приготвя отлично аламинути. Палачинките му правеха купчина, висока като небостъргач, пухкави като облак.
Леш погледна часовника си. Бе марка „Джейкъб енд Ко“ и беше покрит с диаманти, така че на приглушената светлина от екрана на компютъра се виждаха безброй блестящи точки. В действителност беше имитация, купена от E-bay. Искаше да има оригинален такъв, само че… не можеше да си го позволи. Естествено, задържа банковите сметки на „родителите“ си, след като уби двамата вампири, отгледали го като свой собствен син и въпреки че там имаше много в зелено, той се въздържаше да я използва за фриволни капризи.
Имаше да плаща сметки. Ипотеки, оръжия, муниции, дрехи, наеми за жилища и коли. Лесърите не се хранеха, но имаха нужда от много други ресурси, а Омега не се интересуваше от пари. Но пък той имаше способността да създаде от нищото каквото си пожелае — от топло ястие до блестящите роби, в които толкова много му харесваше да обгръща призрачното си тяло.
На Леш не му бе приятно да го признае, но имаше усещането, че истинският му баща си пада малко мека китка. Никой истински мъж не би позволил доброволно да бъде облечен в тези лъскави парцали.
Взе чашата си с кафе, а часовникът му проблесна и той се намръщи.
Това беше символ на положението му.
— Момчетата ти се бавят — изрече троснато.
— Ще дойдат. — Господин Д. отиде до хладилника, датиращ от седемдесетте години и го отвори. Не само че вратата му скърцаше и имаше цвят на мухлясала маслина, но от него течеше вода като от лигавещо се куче.
Беше повече от нелепо. Трябваше да направят някои подобрения на жилищата си. Или поне на неговото.
Все пак кафето беше идеално, въпреки че той запази тази информация за себе си.
— Не обичам да чакам.
— На път са, не се тревожете. Три яйца в омлета?
— Четири.
Чу се поредица от чупене на черупки и цвърчене, а Леш почука с върха на писалката си извлечението от банката. Разходите на Обществото, в това число сметки за телефон и интернет, наеми, ипотеки, оръжия, дрехи и коли, възлизаха като нищо на петдесет хиляди месечно.
Докато още навлизаше в новата си роля, той беше повече от сигурен, че някой си прибира по нещичко. Но след като беше следил нещата отблизо в продължение на месеци и не откри крадец, стана ясно, че всичко е въпрос на математика, а не на подправени книжа и незаконно присвояване. Разходите им бяха повече от приходите.
Даваше най-доброто от себе си да въоръжи бойците си. Дори се беше принизил дотам да купи четири сандъка с оръжие от рокери, с които се беше запознал в затвора през миналото лято. Но това не стигаше. Няколко стари пушки нямаше да им стигнат да победят Братството.