И като ставаше дума за това, имаше нужда и от повече бойци. Мислеше, че рокерите ще са добър източник на наемници, но те се бяха оказали прекалено сплотени. По време на сделките с тях интуицията му беше подсказала, че трябва да има вземане-даване с всички до един или с никого. Беше повече от сигурен, че избере ли само най-добрите, те биха се върнали при приятелчетата си да им разкажат за забавната си нова работа, състояща се в убиване на вампири. А вземеше ли всички, вероятно щеше да се сблъска с неподчинение.
Набирането на нови попълнения поединично беше най-добрата стратегия, но той нямаше време за това. Покрай тренировъчните сесии с баща му — които въпреки проблемите с гардероба на татенцето бяха изключително полезни — контролирането на лагерите за разпити, плячкосването и усилията му да убеди подчинените си да се концентрират върху работата си, не му оставеше и един свободен час.
Така че ситуацията беше критична. За да бъдеш успешен военен лидер се изискваха три качества. Способността да осигуриш ресурси и умението да набираш войници бяха две от тях. И макар като син на Омега да имаше специални умения, времето си течеше. Не спираше нито заради хората, нито заради вампирите, дори не за потомъка на Злото.
Предвид състоянието на банковите сметки, му беше ясно, че първо трябва да се захване с увеличаването на приходите. После можеше да се погрижи и за останалите задачи.
Спирането на кола пред хижата го накара да стисне в ръка четирийсеткалибровото си оръжие, а господин Д. извади своя Магнум 357. Леш държеше своето под масата, но онова на господин Д. беше на показ и той го бе насочил право напред с изпъната ръка.
Някой почука и Леш подвикна:
— Дано да си очакваният от мен.
— Двамата с господин А. сме и водим онзи, когото поръчахте — отговори лесърът.
— Влезте — обади се господин Д., проявявайки се както винаги като добър домакин, но магнумът му остана готов за действие.
Двамата убийци, появили се на вратата, бяха последните останали от безцветните. Последната двойка от едновремешните войници, били членове на Обществото достатъчно дълго, че да загубят индивидуалния цвят на очите и косите си.
Човекът, когото влачеха със себе си, беше висок над два метра, но иначе не представляваше нищо особено. Около двайсет и няколко годишно бяло момче с линия на косата, предполагаща скорошно оплешивяване. Облеклото му явно целеше да компенсира невзрачната външност. Носеше черно кожено яке с избродиран на гърба орел и скъпа маркова риза, от джинсите му висяха вериги, а обувките му бяха „Ед Харди“.
Жалко. Наистина жалко. Като да сложиш гуми за джип на тойота „Камри“. А колкото до това дали момчето беше въоръжено? Без съмнение носеше у себе си швейцарско ножче, което вероятно използваше вместо клечка за зъби.
Но нямаше нужда да е боец, за да им бъде от полза. Леш имаше такива. Друго искаше от този нещастник.
Младежът погледна към вдигнатия за добре дошъл магнум на господин Д., а после стрелна вратата с очи, сякаш се чудеше дали може да надбяга куршум. Господин А. бързо реши дилемата му, като я затвори и застана пред нея.
Човекът погледна към Леш и се намръщи.
— Хей… Познавам те. От затвора.
— Да, така е. — Леш остана седнал и леко се усмихна. — Искаш ли да знаеш добрите и лошите страни на нашето познанство?
Мъжът преглътна тежко и отново насочи вниманието си към дулото на господин Д.
— Да. Разбира се.
— Лесен беше за намиране. Всичко, което трябваше да направят моите бойци, бе да се завъртят около „Скриймърс“ и… ето те и теб. — Леш се облегна на стола си и тръстиковата му седалка проскърца. Когато човекът потрепна при този звук, той силно се изкуши да му каже, че не трябва да се притеснява от него, а от четирийсеткалибровото оръжие под масата, насочено право към семейните му скъпоценности. — Стоиш ли настрана от неприятности, откакто те видях в затвора?
Мъжът кимна.
— Да.
Леш се изсмя.
— Опитай отново.
— Искам да кажа, че още въртя бизнеса си, но не са ме хващали.
— Добре. — Очите на мъжа отново стрелнаха господин Д. и Леш се засмя. — На твое място бих се поинтересувал защо съм тук.
— А… да. Би било страхотно да науча.
— Моите войници те наблюдаваха.