Покрай тях с бавна крачка мина червенокоса жена, а Куин се разшава неспокойно и взе да потропва с войнишките си ботуши под масата. Беше висока около метър и осемдесет, а краката й бяха дълги и изящни като на газела, направо прекрасни. И не беше професионалистка. Движеше се под ръка с някакъв бизнесмен. Това не значеше, че не се продава за пари, но под легалната форма, наречена любовна връзка.
— По дяволите — измърмори Куин, а разноцветните му очи я проследиха хищнически.
Джон потупа приятеля си по крака и изписа на езика на глухонемите:
— Защо не заведеш някоя отзад? Влудяваш ме.
Куин посочи сълзата, татуирана под окото му.
— Нямам право да те оставям. Никога. В това се състои смисълът да имаш аструкс нотрум.
— Ако не правиш секс скоро, няма да ставаш за нищо.
Куин загледа как червенокосата си нагласява полата, за да седне, без да изложи на показ намиращото се под нея, а там вероятно нямаше друго освен цялостна кола маска.
Жената се оглеждаше наоколо без интерес… докато погледът й не попадна върху Куин. В мига, в който го забеляза, очите й заблестяха, сякаш беше попаднала на разпродажба на маркови чанти. Това не беше изненадващо. Повечето жени, човешки и вампири, реагираха по същия начин и беше разбираемо. Куин се обличаше семпло, но по мъжки: черна риза, прибрана в тъмносини джинси. И тези черни войнишки ботуши! По цялата дължина на едното му ухо имаше черни метални обици. Черната му коса бе оформена в стърчащи кичури. И наскоро беше направил пиърсинг на долната си устна, поставяйки там черна халка. Изглеждаше като някой, който държи коженото си яке в скута, защото в него има оръжие.
А то си беше самата истина.
— Не, добре съм — промърмори Куин и довърши бирата си марка „Корона“. — Не си падам по червенокоси.
Блей погледна рязко встрани, внезапно проявил престорен интерес към една брюнетка. Истината беше, че го вълнуваше една-единствена личност, която го беше отрязала любезно, но твърдо, както умее само най-добрият приятел.
Очевидно Куин наистина не си падаше по червенокоси.
— Кога за последно си бил с някоя? — изписа Джон.
— Не знам. — Куин даде знак за още бири. — Мина известно време.
Джон се замисли и осъзна, че последният му път е бил… през лятото, с онова момиче в „Абъркромби и Фич“. Като се имаше предвид, че Куин беше свикнал с три на вечер, това за него си беше истинска суша и на Джон му беше трудно да си представи, че постната диета, състояща се от самозадоволяване с ръка, му беше достатъчна. Дори когато се хранеше от някоя Избраница, пак не посягаше, въпреки че ерекцията му го напрягаше до болка, докато не я потушеше със студена пот.
Но пък те тримата се хранеха от една и съща, при това едновременно и макар Куин да нямаше проблеми с публиката, панталоните му си оставаха на място от уважение към Джон и Блей.
— Сериозно, Куин, какво може да ми се случи? Блей е с мен.
— Рот каза винаги да бъда до теб. Така че трябва да съм до теб. Винаги до теб.
— Мисля, че го приемаш прекалено навътре. И то наистина прекалено.
В другия край на ВИП зоната червенокосата газела се размърда на стола си, така че всичко, намиращо се от кръста й надолу, беше на показ. Гладките й крака се показваха изпод масата, така че Куин да има пълна видимост.
Когато и той се размърда този път, беше повече от ясно, че намества нещо твърдо в скута си. И не бяха оръжията му.
— За бога, Куин, не казвам, че трябва да е тя. Но е време да направим нещо по твоя въпрос.
— Каза, че няма нужда — намеси се Блей. — Остави го.
— Има само един начин. — Разноцветните очи на Куин се спряха на Джон. — Можеш да дойдеш с мен. Не е нужно и ти да го правиш, защото знам, че не си падаш по тези неща. Но все пак и ти би могъл да си избереш някоя. Стига да искаш. Бихме могли да отидем в някоя от частните тоалетни и така ще си ми под око. Само кажи става ли. Аз няма да повдигам въпроса отново.
Куин погледна настрани, все едно нищо не се бе случило. Как да не го харесваш? При него деликатността, също като грубостта, се явяваше под различни форми и любезната оферта за двоен секс сеанс беше мила постъпка от страна на Куин. Те с Блей отлично знаеха защо осем месеца след преобразяването си Джон все още не беше спал с жена и въпреки това продължаваха да са негови приятели.
Да разкрие тайната, така старателно пазена от Джон, беше последната гадост, извършена от Леш, преди да умре. И това беше поводът Куин да го убие.