Когато сервитьорката донесе поредните бири, Джон хвърли поглед към червенокосата и за негова изненада тя му се усмихна, когато забеляза, че я гледа.
Куин се засмя тихо.
— Може би си пада не само по мен.
Джон приближи бирата към устата си и отпи, за да прикрие изчервяването си. Работата беше там, че той искаше да прави секс, но също като Блей имаше конкретна личност наум. Но след като вече веднъж беше изгубил ерекцията си пред гола и възбудена жена, не бързаше това да се повтори, особено с тази, към която проявяваше интерес.
По дяволите! Не. Хекс не беше жена, пред която да се изложи, сякаш е въздух под налягане. Да клюмне от страх, че няма да се справи? Егото му щеше да пострада невъзвратимо.
Някакъв смут сред околните го изтръгна от окайването му и го накара да се изправи край пътеката до сепарето.
Двамата огромни маври тътреха някакъв тип с трескав поглед през ВИП зоната, хванали го с по една ръка под мишниците. Той потропваше по пода с върховете на скъпите си обувки подобно на танцьор на степ, а устата му като че изричаше реплики на Фред Астер, макар Джон да не можеше да чуе думите заради силната музика.
Триото се запъти към частния офис в дъното.
Джон довърши бирата си и се загледа в затварящата се врата. Лоши неща се случваха на онези, озовали се вътре. Особено ако бъдеха завлечени там от двамата лични гардове.
Изведнъж всички разговори във ВИП зоната замряха, от което музиката зазвуча още по-гръмко.
Джон знаеше причината, преди да е обърнал глава.
Ривендж беше влязъл през страничната врата, а появата му беше тиха, но забележима като хвърлянето на граната. Караше пространството, изпълнено със скъпо облечени посетители, техните компаньонки — работещи момичета, предлагащи срещу пари всичко, което притежаваха — и разнасящите тежки подноси сервитьорки, да изглежда по-малко. Не защото наистина беше огромен мъж, облечен в самурено палто, а заради начина, по който гледаше на заобикалящия го свят.
Блестящите му аметистови очи виждаха всеки, но не ги беше грижа за никого.
Рив — или Преподобния, както го наричаше човешката клиентела — беше наркобарон и сводник, напълно безразличен към преобладаващата част от околните. Което означаваше, че е способен, както често го доказваше с действията си, на абсолютно всичко, което пожелаеше.
Особено по отношение на такива като онзи танцьор на степ. Нощта щеше да приключи мъчително за него.
Докато минаваше покрай тях, Рив кимна на Джон и момчетата, те също кимнаха в отговор и повдигнаха бутилките „Корона“ в знак на уважение. Рив беше един вид съюзник на Братството, избран за лийдайър на Съвета на глимерата след набезите, защото той беше единственият член на аристокрацията, имал смелостта да остане на територията на Колдуел. В резултат на това някой, когото не го беше грижа за почти никого, носеше отговорност за мнозина.
Джон се обърна към кадифеното въже, без дори да се опитва да бъде дискретен. Със сигурност това значеше, че Хекс…
Тя се появи на входа на ВИП зоната, изглеждаща невероятно, поне според него. Наведе се към един от охранителите, за да може той да прошепне нещо в ухото й, а тялото й беше така стегнато. Коремните й мускули се очертаваха под играещата ролята на втора кожа прилепнала тениска.
Сега той беше този, на когото се налагаше да се намества на стола си.
Ала когато Хекс се запъти към офиса на Рив, либидото му се изпари. Тя не беше от типа, които се усмихват много, но в случая беше изключително мрачна. Също като Рив.
Очевидно се случваше нещо и Джон не успя да потисне импулса на рицаря в лъскави доспехи, надигащ се в гърдите му. Но Хекс нямаше нужда от спасител. Тя сама би възседнала коня, за да пребори дракона.
— Изглеждаш малко напрегнат — подхвърли тихо Куин, когато Хекс влезе в офиса. — Не забравяй за предложението ми, Джон. Аз не съм единственият, който страда, не е ли така?
— Ще ме извините ли? — намеси се Блей, като извади кутия червен „Дънхил“ и златната си запалка. — Имам нужда от малко свеж въздух.
Беше започнал да пуши неотдавна, навик, презиран от Куин, въпреки че вампирите не боледуваха от рак. Джон обаче го разбираше. Чувството на неудовлетвореност трябваше да бъде преодоляно, а нямаше много възможности, когато си сам в спалнята си или с момчетата в залата с щангите.