И тримата бяха натрупали мускули през последните няколко месеца, а раменете, ръцете и бедрата им едва не пръскаха дрехите по шевовете. Караше те да започнеш да разбираш защо на спортистите сексът преди мачовете им беше забранен. Ако продължаваха да трупат маса по този начин, скоро щяха да заприличат на професионални кеч борци.
Куин се втренчи в бутилката „Корона“.
— Искаш ли да се махаме оттук? Моля те, кажи, че искаш.
Джон хвърли поглед към вратата на офиса на Рив.
— Явно оставаме — промърмори Куин и даде знак на сервитьорката, която мигом се доближи до масата им.
— Ще ми е нужна още една бира. Или може би цяла каса.
10.
Ривендж хлопна вратата на офиса си и се усмихна със затворена уста, за да попречи на кучешките си зъби да бъдат изложени на показ. Дори без тях обаче висящият между Трез и Ай Ем знаеше, че е загазил.
— Преподобни, защо е всичко това? Защо бях доведен тук по този начин? — попита той в бързо стакато. — Работех усърдно за вас, когато тези двамата…
— Научих нещо интересно за теб — отбеляза Рив и заобиколи бюрото.
Докато той се настаняваше в креслото си, Хекс влетя със суров поглед в сивите си очи. След като затвори вратата, тя се облегна на нея, изпълнявайки идеално ролята на най-добрата възможна ключалка, когато се налагаше да задържат мамещия ги букмейкър вътре и любопитните очи навън.
— Всичко е лъжа, пълна лъжа…
— Обичаш ли да пееш? — Рив се облегна назад в креслото си, а изтръпналото му тяло застана в типичната си поза зад черното бюро. — Не забавляваше ли тълпата с изпълнения на Тони Би в „Салс“ онази вечер?
Букмейкърът се намръщи.
— Е, да… Изтананиках няколко такта.
Рив кимна по посока на Ай Ем, чието лице както винаги имаше каменно изражение. Никога не показваше каквито и да било емоции, освен ако не ставаше дума за добро капучино. В тези случаи можеше и да демонстрира известно блаженство.
— Партньорът ми… Той каза, че си пял наистина добре. Публиката полудяла по теб. Какво каза, че е изпълнил, Ай Ем?
Гласът на Ай Ем напомняше този на Джеймс Ърл Джонс, плътен и великолепен.
— „Три монети във фонтана“.
Букмейкърът повдигна леко панталоните си със самодоволен жест.
— Имам глас. Имам и чувство за ритъм.
— Значи си тенор като добрия стар господин Бенет? — Рив се сгуши в коженото си палто. — Тенорите са ми любимите.
— Да. — Букмейкърът хвърли поглед към маврите. — Ще възразите ли да ми обясните за какво става дума?
— Искам да пееш за мен.
— Имате предвид на някое парти ли? Бих направил всичко за вас. Знаете го, шефе. Само трябва да кажете… Искам да кажа, че нямаше нужда от това.
— Не е парти, макар че ние четиримата ще се радваме да чуем изпълнението ти. Така ще ми се отплатиш за откраднатото от теб миналия месец.
Лицето на букмейкъра помръкна.
— Не съм крал.
— Напротив. Ай Ем е отличен счетоводител. Всяка седмица му даваш отчетите си. Какви са залозите за отборите и колко залога са били направени. Нима мислиш, че никой не проверява цифрите? Според мачовете от миналия месец приходите ни би трябвало да са… каква беше сумата, Ай Ем?
— Сто седемдесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и два долара.
— Но вместо това ти се появи с… колко бяха? — Рив кимна леко към Ай Ем.
— Сто и трийсет хиляди деветстотин осемдесет и два — изстреля Ай Ем.
Букмейкърът бързо се намеси.
— Той греши. Добавил е…
Рив поклати глава.
— Познай колко е разликата между двете суми. Не че ти вече не знаеш. Ай Ем?
— Четирийсет и седем хиляди и петстотин.
— Което по случайност съответства на заем от двайсет и пет хиляди при деветдесет процента лихва. Не съм ли прав, Ай Ем? — Мавърът кимна веднъж, а Рив заби бастуна си в пода и се изправи на крака. — Което на свой ред е обичаен процент за италианската мафия в Колдуел. Трез се поразрови малко и какво откри, Трез?
— Моето момче Майк казва, че е заел двайсет и пет хиляди на този тук точно преди турнира „Роуз Боул“.
Рив остави бастуна си до стола и мина пред бюрото, като се подпираше с една ръка на повърхността му. Маврите отстъпиха назад, без да изпускат букмейкъра.
Рив застана лице в лице с него.
— Ще те попитам още веднъж, наистина ли мислеше, че никой няма да провери сметките?