— Преподобни, шефе… моля ви, щях да ви върна всичко.
— Да, наистина ще върнеш всичко. И ще платиш по специалната ми тарифа за мерзавци, опитващи се да ме изиграят. Сто и петдесет процента лихва и ги дължиш до края на този месец. Иначе жена ти ще те получи на парчета по пощата. О, и си уволнен.
Мъжът избухна в сълзи, но не крокодилски. Тези бяха истински, такива, които карат носа ти да тече, а очите да подпухват.
— Моля ви… Те щяха да ме наранят…
Рив протегна ръка и стисна в здрава хватка областта между краката на мъжа. Пуделското скимтене му подсказа, че макар той да не чувстваше нищо, с букмейкъра не бе така и че беше уцелил точното място.
— Не обичам да крадат от мен — произнесе Рив в ухото на мъжа. — Направо ме вбесява. И ако се тревожиш, че мафията би ти сторила нещо лошо, мога да ти гарантирам, че аз съм способен на нещо още по-лошо. Сега… Искам да пееш за мен, нещастнико.
Рив усука силно намиращото се в ръката му и мъжът изкрещя с пълно гърло, а звукът беше силен и пронизителен и се отрази в ниския таван. Когато писъкът му започна да се накъсва, защото букмейкърът беше изразходвал всичкия си въздух, Рив се смили и му даде възможност да поеме няколко глътки задъхано. И после…
Вторият вик беше по-мощен и на по-висока октава от първия, с което доказа, че певците се представят по-добре след кратка загрявка.
Букмейкърът се извиваше и дърпаше от хватката на маврите, но Рив продължаваше да стиска, а симпатската му страна наблюдаваше в захлас, сякаш това бе най-доброто телевизионно шоу.
Минаха около девет минути, преди онзи да загуби съзнание.
След като стана ясно, че букмейкърът е в несвяст, Рив се върна обратно в креслото си, а Трез и Ай Ем го изнесоха през задния вход и го захвърлиха на алеята, където студът щеше да го свести.
След като напуснаха кабинета му, в съзнанието на Рив изведнъж изникна образът на Елена, крепяща всички онези кутии допамин, когато влезе в стаята за прегледи. Какво ли би си помислила за него, ако знаеше какво върши, за да върви бизнесът му гладко? Какво ли би казала, ако научеше, че като нареди на букмейкъра да си плати, иначе жена му ще получава пратки по пощата, оставящи кървава диря на входните стъпала, той не отправи празна заплаха? Как би реагирала, ако знаеше, че е абсолютно способен сам да извърши кълцането или да нареди на Хекс, Трез или Ай Ем да го направят?
Е, той вече знаеше отговора, нали?
Гласът й, този ясен и красив глас, повтори в главата му: „По-добре я задръжте. За някой, който наистина би я използвал“.
Тя, естествено, не знаеше подробности, но беше достатъчно умна, за да откаже да приеме визитната му картичка.
Рив насочи вниманието си към Хекс, която не беше помръднала от мястото си пред входната врата. Притихнала, тя се втренчи в черния килим с къси влакна и започна да очертава окръжност с тока на ботуша си.
— Какво има? — попита Рив. Когато тя не вдигна поглед към него, усети, че й е трудно да се стегне. — Какво се е случило, по дяволите?
Трез и Ай Ем се върнаха и заеха местата си пред стената срещу бюрото на Рив. Скръстиха ръце пред масивните си гърди, а устните им останаха стиснати.
Мълчанието беше характерно за тях… но в комбинация със суровото изражение на Хекс и изпълнението й с тока на ботуша очевидно ставаше дума за някакъв проблем.
— Говори. Веднага!
Хекс закова поглед в неговия.
— Криси Андрюз е мъртва.
— Как? — попита, макар да знаеше.
— Пребита и удушена в апартамента си. Трябваше да отида в моргата, за да идентифицирам тялото.
— Кучи син.
— Ще се погрижа за него. — Хекс не молеше за разрешение и каквото и да й кажеше, щеше да изпълни заканата си срещу онзи мръсник. — И ще го направя възможно най-скоро.
Общо взето последната дума беше на Рив, но в този случай не би застанал на пътя й. За него работещите му момичета не бяха само източник на приходи… Те бяха служителки, на които държеше и с които се идентифицираше вътрешно. Така че ако някоя бъдеше наранена от клиент, любовник или съпруг, той лично им търсеше сметка.
Курвите заслужаваха уважение и неговите щяха да го получат.
— Първо го накарай да си плати — изръмжа Рив.
— Не се тревожи за това.
— По дяволите… Виня себе си — промърмори Рив и се протегна към ножа за писма с формата на кинжал, който беше и също така остър. — Трябваше да го убием по-рано.