Проститутките му ползваха същия вид. С това зареждаше баните им по тяхно собствено желание.
Правилото му беше да минава по три пъти. Три пъти мина нагоре и надолу по краката и ръцете си, а после по гърдите, корема, врата и раменете. Три пъти насапуниса и члена и тестисите си. Глупав ритуал, но така бе с всички мании. Дори да използваше десетки калъпи сапун „Дайъл“, пак се чувстваше омърсен.
Интересното беше, че момичетата му винаги се бяха изненадвали от отношението, което получаваха. Всеки път, когато се появяваше някоя нова, очакваше да прави секс с него като част от задълженията й. И винаги имаха нагласата, че ще бъдат бити. Вместо това получаваха собствени съблекални с душове, добро работно време, охранители, които никога не ги докосваха, а също и нещо наричано уважение. А това значеше, че можеха сами да избират клиентите си и ако мръсниците, платили за привилегията да бъдат с тях, поместеха и косъм от главите им, при оплакване можеха да затънат до гуша в лайна.
Неведнъж някоя от жените се беше появявала на вратата на офиса му с молба за разговор насаме. Обикновено се случваше около месец, след като постъпеха. Казаното от тях беше винаги едно и също и изречено с известно смущение, което, ако беше нормален, можеше да му скъса сърцето: Благодаря.
Той не си падаше много по прегръдките, но ги придърпваше в обятията си и ги задържаше там за секунда. Никоя от тях не беше наясно, че го правеше не защото е свестен, а защото беше един от тях. Жестоката истина беше, че животът ги бе запратил някъде, където не желаеха да бъдат, лягаха по гръб за мъже, с които не искаха да правят секс. Да, сред тях имаше и такива, които не възразяваха срещу работата си, но и те като всички не искаха да работят непрекъснато. А бог беше свидетел, че клиентите винаги бяха на линия.
Също като неговата изнудвачка.
Излизането изпод душа беше същински кошмар и той отложи замръзването възможно най-дълго, свивайки се под струята и водейки спорове със себе си относно края на къпането. Докато дебатите продължаваха, той слушаше трополенето на капките по мраморния под и изтичането на водата в канала, но вцепененото му тяло не чувстваше нищо освен леко размразяване. Когато горещата вода се свърши, той го усети само защото треперенето му се усили, а цветът в основата на ноктите му премина от сив в тъмносин.
На път към леглото се уви в хавлия и веднага се пъхна под юргана от норки.
Точно придърпваше завивката плътно около врата си, когато се чу сигнал. Още една гласова поща.
Тази вечер телефонът му бе натоварен като централната гара.
Провери пропуснатите повиквания и установи, че последното е от майка му. Бързо се изправи до седнало положение, макар това да означаваше, че гърдите му ще останат непокрити. Тя никога не му звънеше, за да „не прекъсва работата му“.
Натисна няколко бутона, вкара паролата си и се приготви да изтрие съобщението от непознатия номер, което се беше записало първо.
„Имате обаждане от 518 дрън-дрън-дрън…“ Натисна бутона за прекъсване, за да пропусне частта със съобщаването на номера и се приготви да натисне цифрата седем, за да изтрие съобщението.
Пръстът му вече натискаше бутона, когато женски глас каза:
— Здравейте, аз…
Гласът… Гласът беше… на Елена?
По дяволите!
Гласовата поща беше безжалостна и не я интересуваше, че съобщението, което бе решил да изтрие току-що, беше от Елена. Докато ругаеше, системата превключи и той чу мекия глас на майка си да говори на Древния език.
— Поздрави, скъпи мой сине. Надявам се, че си добре. Моля, извини ме за безпокойството, но се чудех дали би могъл да се отбиеш вкъщи за кратко в някой от следващите дни. Има нещо, което трябва да обсъдя с теб. Обичам те. Довиждане, мой роден сине.
Рив се намръщи. Съобщението беше също толкова официално, както и написаните с красивия й почерк писма, но молбата не беше типична за нея и това правеше ситуацията спешна. Но той не беше във форма. На следващата вечер не му беше възможно да отиде заради „срещата“ му, така че трябваше да отложи посещението за по-следващата вечер и то, при положение, че се чувства достатъчно добре.
Обади се в дома на майка си, и когато една от догените вдигна, той й обясни, че ще дойде в сряда вечерта веднага след залеза.