— Наясно си, че много от нашите кръвни братя бяха избити при набезите на лесърите.
— А пък аз си мислех, че бях направен лийдайър на Съвета само заради личните ми качества.
Монтраг хвърли поглед през рамо и вирна брадичка с типичен аристократичен маниер.
— Изгубих баща си и майка си, както и всичките си първи братовчеди. Погребах ги до един. Мислиш ли, че ми беше забавно?
— Моите съболезнования. — Рив положи дясната си длан на сърцето и сведе глава, въпреки че ни най-малко не го беше грижа. Нямаше да допусне да бъде манипулиран с изреждане на загубите. Особено като се имаше предвид, че в случая ставаше дума за алчност, а не за скръб.
Монтраг обърна гръб на картината и главата му закри образа на планината, така че малкият войник в червена униформа изглеждаше, сякаш се опитваше да се изкатери по ухото му.
— Глимерата претърпя небивали загуби от набезите. Не само множество животи бяха погубени, но и собственост. Бяха нападнати къщи, бяха отнети антики и произведения на изкуството. Цели банкови сметки бяха източени. И какво прави Рот? Нищо. Не отговоря на многократните запитвания как са били открити адресите на тези семейства… защо Братството не е спряло нападенията… къде са се озовали всички тези вещи. Няма план, с който да ни увери, че това никога няма да се повтори. Не е налице сигурност, че ако малцината оцелели аристократи се завърнат на територията на Колдуел, ще бъдат защитени. — Монтраг сериозно набираше скорост. Гласът му се повишаваше и рикошираше в орнаментирания корниз и позлатения таван. — Расата ни загива и ни е нужно солидно управление. По закон обаче, ако сърцето на Рот бие в гърдите му, той е кралят. Струва ли животът на един, колкото живота на всички? Вслушай се в сърцето си.
О, Рив се вслушваше в този черен и изпълнен със злост мускул.
— И после какво?
— Ще поемем контрола и ще направим каквото е редно. По време на управлението си Рот промени много неща… Виж какво направи с Избраниците. Позволено им е да живеят в отсамната страна. Нечувано. И робството беше обявено за незаконно заедно с изолацията на жените. Скрайб Върджин, без да се усетим, някой в Братството ще облече пола. Когато ние поемем контрола, ще върнем нещата постарому и ще преработим законите, за да запазим старите си обичаи. Можем да организираме нападение срещу Обществото на лесърите. Можем да победим.
— Често казваш „ние“, но не ми се струва, че имаш предвид точно това.
— Нужно е, разбира се, да има един, който да е пръв сред равните. — Монтраг приглади реверите на сакото си и намести главата си под такъв ъгъл спрямо тялото, като че позираше за бронзова статуя или може би за образа на някоя банкнота. — Определено мъж с положение и достойнства.
— И на какъв принцип ще бъде избран този идеален кандидат?
— Ще преминем към демокрация. Дълго отлагана демокрация, която да замести несправедливата и нечестна монархична система.
Докато цялото това бръщолевене не спираше, Рив се отпусна назад, кръстоса крака в коленете и събра върховете на пръстите си. Както си седеше на мекото канапе на Монтраг, двете му половини воюваха, вампирската му и симпатската природа бяха в сблъсък.
Единственото хубаво нещо беше, че битката в главата му заглуши звука на носовото дърдорене в стил: „Аз знам всичко“.
Предлаганата възможност беше повече от изгодна: да се отърват от краля и да поемат контрол върху расата.
Предлаганата възможност беше немислима: да бъде убит прекрасен мъж, добър водач и… нещо като приятел.
— Ние ще изберем чрез гласуване кой да ни ръководи, като той ще отговаря пред Съвета. Ще се погрижим тревогите ни да бъдат чути. — Монтраг се върна обратно на дивана, седна и се намести така удобно, все едно се канеше да продължи да движи въздуха с приказките си за бъдещето с часове. — Монархията се провали. Единственият изход е демокрацията.
Рив се намеси:
— Принципът при демокрацията е, че всеки има право на глас. В случай че не си наясно с дефиницията.
— Така и ще бъде. Всички ние, които служим в Съвета, ще участваме в изборите. Всеки глас ще се брои.
— За твоя информация терминът „всички“ включва малко повече от „ние в Съвета“.