Завладяха я гняв и болка и той усети миризма на обгорено дърво и топяща се пластмаса.
— Виж, Бет, трябва да…
— Трябва да си честен с мен — отсече тя остро. — Ето какво трябва.
— Не очаквах да се наложи да излизам да се бия повече от месец или два.
— Месец или два! Колко дълго… — Тя прочисти гърло и заговори тихо. — Колко време продължава това?
Когато той й отговори, тя отново замълча. А после попита:
— От август? Август?
Щеше му се тя да даде свобода на гнева си. Да му крещи. Да го нарече нещастник.
— Съжалявам. По дяволите, наистина съжалявам.
Тя не промълви повече нито дума, а ароматът на емоциите й започна да избледнява, разнесен от порив топъл въздух, влязъл в помещението от отворите на отоплителната инсталация. Навън в коридора някой от догените чистеше с прахосмукачка и те чуваха движещия се с бръмчене по килима накрайник. Напред и назад, напред и назад. В настъпилото мълчание помежду им, той се заслуша в нормалния, всекидневен шум. Такъв, който чуваше през цялото време, но рядко му обръщаше внимание, защото беше зает с писмена работа, или разсеян заради чувството на глад, или двоумящ се дали да разпусне с гледане на телевизия или с тренировка в залата… Този звук му даваше сигурност.
И в този тежък за връзката им момент той се вкопчи с всички сили в приспивната песен на прахосмукачката и се почуди дали някога ще има късмета отново да я пренебрегне.
— Никога не съм предполагала… — Тя отново прочисти гърло. — Никога не съм предполагала, че има нещо, което да не си в състояние да обсъдиш с мен. Винаги съм приемала, че ми казваш всичко, което ти е възможно.
Когато замълча, леден мраз проникна до мозъка на костите му. Бет говореше с интонация, която използваше, за да отговори на погрешно обаждане. Тя се обръщаше към него като към непознат, без топлина и проява на загриженост.
— Виж, Бет, трябва да съм навън. Трябва…
Тя поклати глава и вдигна ръка, за да го спре.
— Не става въпрос за това, че се сражаваш.
Бет вдигна поглед към него за един кратък миг. После се обърна и тръгна към двойната врата.
— Бет! — прегракнало изрече той, като че някой го беше стиснал за гърлото.
— Не, остави ме. Искам да съм сама.
— Бет, чуй ме, нямаме достатъчно бойци…
— Не е заради това, че се биеш. — Тя се обърна с лице към него. — Излъга ме. Лъгал си ме. И не само веднъж, а в продължение на точно четири месеца.
Рот искаше да спори, да се защити, да й обясни, че е загубил представа за времето, че тези сто и двайсет дни и нощи се бяха изнизали със скоростта на светлината, че всичко, което правеше, беше да поставя единия си крак пред другия в опит минута след минута, час след час да осигури оцеляването на вампирите и да отблъсне лесърите. Не беше възнамерявал да продължи толкова дълго. Не беше имал намерение да я мами с месеци.
— Отговори ми на един въпрос — промълви тя. — Само на един. И по-добре да кажеш истината или, Бог ми е свидетел, ще… — Тя притисна с длан устата си, за да потисне риданието си. — Честно, Рот… Наистина ли си имал намерение да спреш? В сърцето си наистина ли вярваше, че ще го направиш?
Той преглътна мъчително, като че думите й го бяха задавили.
Рот пое дълбоко въздух. Много, много пъти беше раняван през живота си. Но никоя болка, изпитвана някога, не беше и наполовина толкова разкъсваща, колкото тази, докато й отговаряше.
— Не. — Той отново пое въздух. — Не, не мисля… че съм имал намерение да спра.
— С кого разговаря тази вечер? Кой те накара да го споделиш с мен?
— Вишъс.
— Трябваше да се досетя. Освен Тор той е единственият, който би могъл да… — Бет обгърна тялото си с ръце и Рот беше готов да даде ръката си, с която размахваше кинжала, за да можеше той да я държи в обятията си. — Мисълта, че се биеш, ме плаши до смърт, но забравяш едно нещо… Обвързах се с теб, без да съм наясно, че мястото на краля не е на бойното поле. Бях готова да те подкрепя, макар мисълта за това да ме ужасяваше… защото битките, породени от тази война, са в природата ти, в кръвта ти. Глупако… — Гласът й секна. — Глупако, щях да те оставя да се биеш, но вместо това…
— Бет…
Тя го сряза.
— Помниш ли когато излезе онази нощ в началото на лятото? Когато се притече на помощ на Зи и остана в центъра, за да се биеш заедно с останалите?