То се знаеше, че помни. Когато се беше прибрал у дома, я беше последвал нагоре по стълбите и бяха правили секс на килима в дневната на втория етаж. Няколко пъти. Беше запазил парчетата плат, които беше съдрал от бедрата й като сувенир.
Боже… Като си помислеше за това… Беше последният им път заедно.
— Ти каза, че е само за тази нощ — продължи тя. — Една нощ. И толкова. Закле се и аз ти повярвах.
— По дяволите… Съжалявам.
— Четири месеца. — Тя поклати глава, а прекрасната й тъмна коса се разлюля около раменете й, улавяйки светлината по такъв прекрасен начин, че дори безполезните му очи успяха да регистрират великолепието й. — Знаеш ли от какво ме боли най-много? Че братята са знаели, а аз не. Винаги съм приемала всичко, свързано с това тайно общество, и съм разбирала, че има неща, които не бива да знам…
— Те също нямаха представа. — Добре де, Бъч знаеше, но нямаше причина да замесва и него. — Ви научи едва тази вечер.
Тя се олюля и се опря в бледосинята стена до нея.
— Излизал си сам!
— Да. — Той се протегна да хване ръката й, но тя се дръпна. — Бет…
Тя отвори вратата със замах.
— Не ме докосвай.
После я хлопна зад гърба си.
Вбесен на самия себе си, Рот се обърна към бюрото и в мига, когато видя всички тези хартии, всички молби, оплаквания, проблеми, все едно някой бе прикачил кабели за ръцете му и ги зареди с електричество. Втурна се напред, разпери ръце и помете всичко във въздуха.
Докато хартията се сипеше като сняг, той вдигна слънчевите си очила и потърка очите си, а главоболието започна да се загнездва зад фронталния му лоб. Останал без дъх, той се запрепъва наоколо, намери креслото си по усет и се стовари в него. Стенейки, отпусна глава назад. В последно време главоболията, предизвикани от стреса, бяха станали ежедневно явление и го изтощаваха също като грип, отказващ да бъде излекуван.
Бет. Неговата Бет.
Когато на вратата се почука, той отвърна с ругатни. Почукването се повтори.
— Какво? — викна гневно.
Рейдж подаде глава през прага и замръзна на място.
— О…
— Какво?
— Ами… Като се има предвид тръшването на вратата и вихърът, овършал бюрото ти… Все още ли искаш да се срещнеш с нас?
О, боже… Как щеше да преживее още един такъв разговор? Но пък може би е трябвало първо да помисли, преди да реши да лъже най-близките и най-скъпите си.
— Господарю? — Гласът на Рейдж стана мек. — Искаш ли да се срещнеш с Братството?
Не.
— Да.
— Да включа ли Фюри на високоговорителя на телефона?
— Да. Слушай, не искам момчетата да присъстват на събранието. Блей, Джон и Куин не са поканени.
— Ясно. Да ти помогна ли да подредиш?
Рот се загледа към разпилените по килима документи.
— Ще се справя.
Холивуд доказа, че има поне капка разум, като не повтори предложението, нито го попита дали е сигурен. Само скри главата си зад вратата и я затвори.
Часовникът в края на коридора започна да бие. Още един познат звук, който Рот обикновено не чуваше, но сега, седнал сам в кабинета, му се струваше, че ударите са така гръмки, сякаш идваха от колони в концертна зала.
Положи ръце на страничните облегалки на изящното кресло и те сякаш се изгубиха под дланите му. Креслото приличаше по-скоро на мебел, върху която би приседнала жена в края на вечерта, за да свали чорапите си.
Не беше трон. И той го бе избрал именно заради това.
Не беше искал да приеме короната по много причини. Макар да му се полагаше по рождение, той не беше проявявал никакво желание да управлява в продължение на триста години, но после се появи Бет и всичко се промени, така че най-накрая беше отишъл при Скрайб Върджин.
Това се беше случило преди две години. Два пъти беше настъпвала пролетта, два пъти беше отминавало лятото, два пъти си беше отишла есента и два пъти бяха изпратили зимата.
По онова време, в началото на всичко това, бе имал велики планове. Прекрасни планове за сплотяване на Братството, събиране на всички под един покрив, обединяване на силите, опълчване срещу Обществото на лесърите. Победа.
Спасение.
Възстановяване на силите.
Вместо това, глимерата беше избита. Още цивилни бяха загинали. А братята бяха дори още по-малко от преди.
Не бяха постигнали прогрес. Бяха изгубили територия. Рейдж отново подаде глава.