14.
В имението на Братството Рот се прости с надеждата, че скоро ще се почувства по-добре по отношение на ситуацията с Бет. Мамка му, можеше да прекара целия следващ месец седейки в изящното си кресло, но това само щеше да му докара изтръпване на задника.
А междувременно мъжете в коридора можеха да хванат ръжда от чакане, а и ставаха нетърпеливи.
Отвори двойните врати със силата на волята си и пред погледа му се появиха неговите братя. Докато наблюдаваше през бледосиния кабинет огромните им фигури в коридора, той ги разпознаваше не по лицата или дрехите, а заради кръвната връзка помежду им.
Церемониите в гробницата, които ги бяха свързали в едно цяло, все още си казваха думата, макар да се бяха случили толкова отдавна.
— Какво стоите там? — попита, докато братята се взираха в него. — Не отворих проклетата врата, за да ме наблюдавате като рядко животно в зоологическата градина.
Братята пристъпиха вътре с масивните си ботуши с изключение на Рейдж, който носеше джапанки, нещо типично за него, докато си беше у дома, независимо от сезона. Всеки от воините зае обичайното си място в помещението. Зи застана до камината, Ви и Бъч се настаниха върху подсиленото неотдавна канапе, чиито крака бяха тънки като моливи. Рейдж се доближи до бюрото, пошляпвайки с джапанките си и натисна един бутон на телефона, за да включи високоговорителя, а после набра номера на Фюри.
Никой не каза нищо за разпилените по пода листове. Никой не понечи да ги вдигне. Държаха се, все едно бъркотията не съществуваше, и Рот предпочиташе да е така.
Докато затваряше вратите с волята си, той се замисли за Тор. Братът беше в къщата в края на коридора със статуите, само през няколко врати, но все едно се намираше на друг континент. Поканването му на събранието би било безсмислено, или по-скоро проява на жестокост, като се имаше предвид състоянието му.
— Ало? — чу се гласът на Фюри от високоговорителя.
— Всички сме тук — съобщи Рейдж и махна обвивката на близалката си, а после изшляпа до грозния зелен фотьойл.
Чудовищната мебел принадлежеше на Тор и беше преместена тук, когато след убийството на Уелси той изчезна, за да може Джон Матю да спи на него. Рейдж предпочиташе да сяда там заради теглото си. Това наистина беше най-безопасният вариант за задника му.
Когато всички се настаниха, в стаята се възцари мълчание и се чуваше само хрупането на Холивуд, тикнал в уста черешовата близалка.
— За бога — изръмжа най-накрая Рейдж, без да изважда близалката. — Просто ни го кажи. Каквото и да е. Скоро ще започна да крещя. Умрял ли е някой?
Не, но той със сигурност се чувстваше така, все едно бе погубил нещо.
Рот хвърли поглед към братята, а после огледа всеки поотделно.
— Ще ти бъда партньор, Холивуд.
— Партньор? В какъв смисъл? — Рейдж се озърна, за да се убеди дали и останалите са чули същото като него. — Не говориш за игра на бридж, нали?
— Не — обади се тихо Зи. — Не мисля, че има това предвид.
— Мили. Боже. — Рейдж извади друга близалка от джоба на якето си. — Законно ли е?
— Вече да — промърмори Ви.
Фюри също се включи.
— Я почакай… Правиш го, за да ме заместиш ли?
Рот поклати глава, макар че братът не можеше да го види.
— Правя го, за да заместя многото воини, които загубихме.
Изведнъж от всички страни изригнаха разговори, сякаш бе отворена кутийка кока-кола. Бъч, Ви, Зи и Рейдж започнаха да говорят едновременно докато метален глас не ги прекъсна.
— Тогава и аз искам да се върна.
Всички погледнаха към телефона с изключение на Рот, който се втренчи в Зи в опит да прецени реакцията му. Зейдист нямаше проблем в изразяването на гнева си. Никога. Но прикриваше грижите и тревогите си, като че бяха пари в брой, а той беше заобиколен от джебчии. Когато близнакът му обяви решението си, той превключи в състояние на пълна самозащита, затворен, неизлъчващ и следа от емоция.
Ясно, помисли си Рот. Коравият негодник беше уплашен до смърт.
— Сигурен ли си, че идеята е добра? — попита бавно Рот. — Може би нямаш нужда точно от това сега, братко.
— Не съм пушил трева от близо четири месеца — отговори Фюри във високоговорителя. — И нямам намерение да се връщам към наркотиците.
— Стресът няма да подобри положението.
— О, но ако си седя на задника, ще го подобри. Прекрасно.