За пръв път в историята Кралят и Примейлът ще излязат на бойното поле. И защо? Защото Братството издишаше.
Щяха да поставят страхотен рекорд. Нещо като бягане на петдесет метра на завързани един за друг двойки в олимпиада за загубеняци.
Боже.
Но после Рот се замисли за мъртвия цивилен. Такъв изход по-добър ли беше? Не.
Облегна се назад в крехкото си кресло и се взря в Зи.
Като че почувствал погледа му върху себе си, Зейдист се отдели от камината и закрачи из кабинета. Всички знаеха какво се върти в главата му: образът на лежащия на пода на банята Фюри след свръхдоза хероин, а до него се търкаля празна спринцовка.
— Зи? — прозвуча от телефона гласът на Фюри. — Зи? Вдигни слушалката.
Когато Зейдист се приближи до телефона, за да говори с близнака си, белязаното му лице се изкриви в такава зла гримаса, че дори Рот долови искрите, хвърчащи от очите му. Изражението му не се промени, когато каза:
— Да. Аха. Знам. Ясно. — Последва дълга пауза. — Не, още съм тук. Добре. — Пауза. — Закълни ми се. В живота на дъщеря ми.
Миг по-късно Зи натисна бутона, за да включи високоговорителя, остави слушалката на мястото й и се върна при камината.
— Ще участвам — заяви Фюри.
Рот се разшава в претенциозното си кресло и му се прииска толкова много неща да бяха различни.
— Знаеш ли, при други обстоятелства може би щях да ти кажа да не се месиш, но сега мога само да попитам… Кога си в състояние да започнеш?
— С падането на нощта. Ще оставя Кормия да отговаря за Избраниците, докато съм на бойното поле.
— Мислиш ли, че няма да има нищо против?
Той замълча за кратко.
— Знае чия спътница е. И аз ще бъда напълно откровен с нея.
Ох. Това болеше.
— Сега имам един въпрос — каза Зи. — Става въпрос за засъхналата кръв по ризата ти, Рот.
Рот прочисти гърло.
— Всъщност аз се върнах на бойното поле преди известно време. Бия се.
Температурата в стаята се понижи. Причината беше в гнева на Зи и Рейдж, задето не са били уведомени. После изведнъж Холивуд изруга.
— Я чакайте… Вие двамата сте знаели… Научили сте преди нас, нали? Защото никой от вас не изглежда изненадан.
Бъч прочисти гърло, като че притеснен от вниманието.
— Имаше нужда от мен да почиствам. А Ви се опита да го разубеди.
— Кога започна това, Рот? — тросна се Рейдж.
— Когато Фюри спря да се бие.
— Занасяш ли ме?
Зи се приближи до френските прозорци и макар щорите да бяха спуснати, се взря в тях все едно можеше да види отвъд.
— Добре, че не са те убили.
Рот оголи зъби.
— Мислиш, че се бия като госпожичка, защото седя зад това бюро ли?
Фюри надигна глас по телефона.
— Добре, нека всички се успокоим. Вече сме наясно какво става и оттук нататък нещата ще са различни. Никой няма да се бие сам, дори да се наложи да излизаме по трима. Но трябва да знам дали ситуацията ще бъде общоизвестна. Ще обявиш ли решението си на събранието на Съвета вдругиден?
Мамка му, изобщо не очакваше тази среща с нетърпение.
— Мисля засега да си мълчим.
— Да бе — захапа го отново Зи. — Защо да сме откровени?
Рот пренебрегна забележката му.
— Но ще уведомя Ривендж. Знам, че има членове на глимерата, които са вкиснати заради нападенията. Ако положението стане нетърпимо, ще може да успокои страстите с тази информация.
— Приключихме ли? — попита Рейдж глухо.
— Да. Това е всичко.
— Тръгвам си.
Холивуд се запъти към изхода, незабавно последван от Зи. Още две жертви на бомбата, пусната от Рот.
— Как го прие Бет? — попита Ви.
— Ти как мислиш? — Рот се изправи на крака и последва примера на другите двама, напускайки помещението.
Беше време да открие доктор Джейн и да бъде зашит, в случай че порязванията му вече не бяха зараснали сами. Трябваше да бъде готов за битка на следващата вечер.
В мразовитата сутрин Хекс се дематериализира през високата стена и се озова сред голите клони на масивно кленово дърво. Пред нея се издигаше имението, разположено в красиво оформената градина като сива перла в своята гравирана кутийка. Около сивата тухлена сграда, кацнала върху ширналата се тревна площ, се издигаха оголени през зимата различни видове дървета.