Пет минути по-късно господин Д. слезе от магистралата и подкара през малко населено място с размерите на един от седемте градски парка на Колдуел. Тук нямаше небостъргачи, а само четири- и пететажни тухлени сгради, които изглеждаха така, все едно суровите зимни месеци бяха спрели развитието не само на дърветата, но и на архитектурата.
Според указанията на Леш поеха на запад, преминавайки покрай оголени гори от ябълкови дървета и кравеферми.
Също както и при движението им по магистралата, Леш изпиваше с очи пейзажа. За него все още беше невероятно, че може да наблюдава как млечното декемврийско слънце хвърля сенки по тротоарите, покривите и кафявата пръст под оголените клони на дърветата. С прераждането си той беше получил от баща си нова цел в живота си, а също и дара на дневната светлина и се наслаждаваше безмерно и на двете.
Джипиесът на мерцедеса се повреди няколко минути по-късно и започна да дава погрешна информация. Той прие това за знак, че се приближават до колонията и наистина търсеният от тях път се изпречи пред погледа им. „Айлин авеню“ беше обозначено с малка табела. И не можеше да става дума за авеню. По-скоро беше черен път в царевичните ниви.
Колата даде най-доброто от себе си по неравното трасе, като амортисьорите смекчаваха дупките, но пътуването им щеше да е по-лесно с джип. Най-накрая в далечината забелязаха гъста група дървета, а къщата, около която бяха скупчени, беше в отлично състояние — ослепително бяла, със зелени капаци на прозорците и тъмнозелен покрив. Като излязла от картичките, които хората си пращаха за Коледа. От четирите комина се извиваше пушек, а на верандата имаше люлеещи се столове и подкастрени в различни форми вечнозелени храсти.
Когато наближиха, забелязаха дискретна табела, гласяща:
„Орден на таоистите, основан през 1982 година“
Господин Д. спря, изключи двигателя на мерцедеса и се прекръсти. Което беше пълна глупост.
— Това не ми харесва.
Работата беше там, че малкият тексасец имаше право. Въпреки факта, че входната врата беше отворена и слънчевите лъчи огряваха дъските на пода, зад сладникавата фасада витаеше нещо злокобно. Всичко беше прекалено съвършено, прекалено нагласено, така че да накара посетителите да се почувстват спокойни и да приспи защитните им реакции.
Като красиво момиче със заболяване, предавано по полов път.
— Да вървим — каза Леш.
И двамата слязоха от колата и макар че господин Д. стисна магнума си, Леш не си направи този труд. Баща му го беше снабдил с премного трикове и за разлика от случаите, в които си имаше работа с хора, сега нямаше проблем да демонстрира специалните си умения пред симпати. Ако не друго, това можеше да им помогне да го видят в правилната светлина.
Господин Д. нахлупи каубойската си шапка.
— Наистина имам лошо предчувствие.
Леш присви очи. На всеки прозорец висяха дантелени завеси и въпреки че тъканта беше ослепително бяла, изглеждаха зловещо… Иха, движеха ли се?
В този миг той осъзна, че не бяха дантели, а паяжини. Обитавани от паяци.
— Това… паяци ли са?
— Да. — Не беше точно представата на Леш за вътрешно обзавеждане, но никой не го караше да живее тук.
Двамата спряха на първото от трите стъпала, водещи към верандата. Някои отворени врати умееха да бъдат безкрайно негостоприемни и случаят тук беше точно такъв. Вместо да казва „Здравей, как си“, посланието й по-скоро беше: „Влез, та кожата ти да бъде използвана за наметка на някой от пациентите на Ханибал Лектър“.
Леш се ухили. Който и да беше вътре, те се намираха на правилното място.
— Искате ли да отида и да натисна звънеца? — попита господин Д. — Стига да има такъв.
— Не. Ще чакаме. Те ще дойдат при нас.
И като по поръчка някой се появи в далечния край на коридора.
От главата и раменете на задаващото се към тях същество висяха диплите на роба, скроена от толкова много плат, че с парите от нея можеше да се постави Бродуейска пиеса. Тъканта беше искрящо бяла, улавяща светлината и пречупваща я в богатите си гънки и беше пристегната от широк бял колан от брокат.
Много впечатляващо. Ако си падаш по монарх, преоблечен като свещеник.
— Поздрави, приятели — разнесе се тих, примамващ глас. — Аз съм този, когото търсите, водачът на отхвърлените.