— В битките? Невъзможно. На краля не му е позволено да се бие.
— Вече ще се бие. Фюри също се връща.
— Какво става, по дяволите? От Примейла не се очаква да… — Тор се намръщи. — Има ли някакво развитие във войната? Нещо случило ли се е?
— Не знам.
Джон вдигна рамене и се облегна назад в креслото, като кръстоса крака в глезените. Още нещо, което Дариъс често правеше.
В тази поза синът изглеждаше на същата възраст, на която Тор помнеше баща му, въпреки че причината не беше толкова в позицията на крайниците му, а по-скоро в умората, четяща се в сините му очи.
— Противоречи на закона — заяви Тор.
— Вече е законно. Рот се е срещнал със Скрайб Върджин.
В главата на Тор започнаха да се пораждат въпрос след въпрос, а мозъкът му страдаше под нетипичния товар. При тази вихрушка в съзнанието му, му беше трудно да разсъждава логически и той се чувстваше сякаш се опитваше да задържи в ръце сто тенис топки, но въпреки старанието му някоя се изплъзваше и започваше да подскача наоколо, създавайки хаос. Отказа се да търси логика в каквото и да било.
— Ами, това е нещо ново… Желая им успех.
Леката въздишка на Джон беше обобщение на всичко случващо се, а Тор се изключи от света и продължи да се храни. Когато приключи, сгъна старателно салфетката и отпи една последна глътка вода.
Включи телевизора на Си Ен Ен, защото не искаше да мисли за нищо, а не можеше да понесе тишината. Джон остана около половин час и когато вече очевидно не можеше да издържа да стои на едно място, се изправи на крака и се протегна.
— Ще се видим в края на нощта.
О, значи е следобед.
— Ще бъда тук.
Джон взе подноса и излезе, без да поспре или да се поколебае. В началото го правеше, сякаш всеки път като се насочеше към вратата, очакваше Тор да го спре и да каже: „Готов съм да се изправя пред живота. Ще се боря. Вече съм достатъчно добре име е грижа за теб“.
Когато вратата се затвори, Тор отметна чаршафите от измършавелите си крака и плъзна стъпала към ръба на леглото.
Беше готов да се изправи пред нещо, но то определено не включваше живота му. С пъшкане и залитане той се запрепъва към банята, спря пред тоалетната и вдигна капака на порцелановия трон. Наведе се напред, даде команда на стомаха си и той изхвърли храната, без да протестира.
В началото се налагаше да пъха пръст в гърлото си, но вече не беше нужно. Просто стягаше диафрагмата си и всичко излизаше подобно на плъхове, бягащи от препълнен канал.
— Трябва да престанеш с тези глупости.
Гласът на Ласитър се сля с шума от пускането на водата. Колко подходящо!
— Боже, никога ли не чукаш?
— Аз съм Ласитър. Л-а-с-и-т-ъ-р. Как е възможно още да ме бъркаш с друг? Табелка с името ми ли ти е нужна?
— Да, и нека я залепим на устата ти. — Тор се строполи на мраморния под и захлупи глава в ръцете си. — Знаеш ли какво, можеш да си вървиш. Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш.
— Тогава вдигни кльощавия си задник и се стегни. Ще си тръгна само в този случай.
— И ако това не е причина да живея.
Чу се леко звънтене, което означаваше — трагедия на всички трагедии — че ангелът се беше настанил на плота на умивалника.
— Какво ще правим тази вечер? Нека позная, ще седим в мрачно мълчание. О, не… греша. Ще се впуснем в дълбоки размишления. Или не… Ще ги комбинираш. Дълбоки размишления с мрачно мълчание. Каква необуздана душа си само. Скоро може да откриеш любовта си за „Слипнот“4.
Тор се изправи с ругатня и тръгна към душа с надеждата, че ако откаже да гледа към Ласитър, устатият досадник бързо ще се отегчи и ще отиде да съсипва нечий друг следобед.
— Имам въпрос — продължи ангелът. — Кога ще отрежем този храст, растящ на главата ти? Ако порасне още малко, ще трябва да използваме косачка.
Докато Тор събличаше тениската и боксерките, се наслади на единствената утеха, която имаше в мъчителното присъствие на Ласитър: показваше му задника си.
— Това се казва плосък задник — промърмори Ласитър. — Там отзад имаш две спукани баскетболни топки. Чудя се… Хей, обзалагам се, че Фриц има велосипедна помпа. Само казвам.
— Не ти ли харесва гледката? Знаеш къде е вратата. Онази, на която никога не чукаш.
Тор не изчака да потече топла вода, просто се пъхна под душа и се изкъпа, без да има конкретна причина. Не му беше останала никаква гордост, така че не го беше грижа какво мислят другите за хигиената му.