Выбрать главу

— Мислехте… че е от вашите…

Гласът на убиеца беше едновременно писклив и злобен и звукът му отново възбуди агресията на Рот. Зрението му мигом се изостри и той успя да фокусира донякъде врага.

— Какво каза?

Лесърът се усмихна леко, сякаш не забелязваше, че половината му лице има консистенцията на недоизпържен омлет.

— Той винаги е бил… един от нас.

— За какво говориш, по дяволите?

— Ти… как мислиш… — Лесърът си пое дъх на пресекулки. — … че открихме всички онези къщи през лятото…

Пристигането на автомобил го прекъсна и Рот рязко се извърна. Слава богу, че беше черният ескалейд, който очакваше, а не някой човек, набиращ 911 на мобилния си телефон. Бъч О’Нийл слезе от шофьорското място и устата му мигом заработи на пълни обороти.

— Ума ли си загуби? Какво ще те правим? Ще дадеш…

Докато ченгето се впусна в предсказване на мрачни перспективи, Рот отново насочи вниманието си към убиеца.

— Как ги открихте? Къщите?

Убиецът започна да се смее със слабото хриптене на умопомрачен.

— Той е бил във всички до една. Ето как.

Мръсникът загуби съзнание и разтърсването не помогна да бъде свестен. Нито няколкото шамара. Рот се изправи на крака с нарастващо раздразнение.

— Ти си върши твоята работа, ченге. Другите двама са зад контейнера за боклук на съседната пряка.

Ченгето се втренчи в него.

— Не е редно ти да се биеш.

— Аз съм кралят. Мога да правя каквото си пожелая.

Рот понечи да си тръгне, но Бъч го хвана за ръката.

— Бет знае ли къде си? Наясно ли е с какво се занимаваш? Казал ли си й? Или искаш само аз да знам тайната ти?

— Твоята грижа е това. — Рот посочи убиеца. — А не аз и моята шелан.

Той се освободи от хватката му, а Бъч викна сърдито:

— Къде отиваш?

Рот се изправи лице в лице с ченгето.

— Канех се да прибера мъртвото тяло на цивилния и да го сложа в ескалейда. Това проблем ли е за теб, синко?

Бъч продължаваше да упорства. За пореден път си личеше, че във вените им тече една и съща кръв.

— Ако те загубим като крал, с цялата раса е свършено.

— Само дето имаме общо четирима братя на бойното поле. Ти обичаш ли математиката? Аз не я обичам.

— Но…

— Върши си работата, Бъч. И не се меси в моята.

Рот измина разстоянието от стотина метра до мястото, където беше започнала битката. Ранените убийци бяха там, където ги беше оставил: стенещи на земята, с крайници, извити под странен ъгъл, а черната им кръв се стичаше и образуваше безформени локви под телата им. Те обаче вече не бяха негова грижа. Заобиколи контейнера за боклук и откри своя цивилен. Стана му трудно да диша.

Кралят коленичи и внимателно отметна косата от обезобразеното от побоя лице. Очевидно мъжът беше отвръщал на ударите и беше получил серия от юмруци, преди да бъде наръган. Смело хлапе.

Рот подхвана тила му, плъзна другата си ръка под коленете му и бавно се изправи. Тежестта на мъртвия беше по-голяма от реалните килограми на тялото. Докато заобикаляше контейнера и се движеше към ескалейда, Рот имаше чувството, че държи в ръцете си цялата раса и се зарадва, че му се налага да носи слънчеви очила, за да защитава очите си.

Те прикриха проблясването на сълзите.

Размина се с Бъч, който се беше запътил забързано към потрошените тела на убийците, за да си свърши работата. След като шумът от стъпките му заглъхна, Рот долови дълго и дълбоко вдишване като бавно изпускащ въздуха си балон. Последвалите звуци от пристъпи на гадене бяха много по-шумни.

Докато всичко това се повтаряше отново и отново, Рот положи тялото на мъртвия на задната седалка на ескалейда и пребърка джобовете му. В тях нямаше нищо… нито портфейл, нито телефон, нито дори обвивка от дъвка.

— По дяволите! — Рот заобиколи колата и седна на задния капак. Някой от лесърите вече беше опразнил джобовете му по време на боя… а това означаваше, че понеже всички убийци току-що бяха вдишани, личната карта на цивилния вече се беше превърнала в пепел.

Бъч се приближаваше към ескалейда със залитане, подобно на пияница след запой и вече не ухаеше на „Аква ди Парма“. Вонеше на лесъри, сякаш беше прал дрехите си с тонове омекотител, беше окачил ванилови ароматизатори за кола под мишниците си и се беше отъркалял в купчина умряла риба.