— Мислехте… че е от вашите…
Гласът на убиеца беше едновременно писклив и злобен и звукът му отново възбуди агресията на Рот. Зрението му мигом се изостри и той успя да фокусира донякъде врага.
— Какво каза?
Лесърът се усмихна леко, сякаш не забелязваше, че половината му лице има консистенцията на недоизпържен омлет.
— Той винаги е бил… един от нас.
— За какво говориш, по дяволите?
— Ти… как мислиш… — Лесърът си пое дъх на пресекулки. — … че открихме всички онези къщи през лятото…
Пристигането на автомобил го прекъсна и Рот рязко се извърна. Слава богу, че беше черният ескалейд, който очакваше, а не някой човек, набиращ 911 на мобилния си телефон. Бъч О’Нийл слезе от шофьорското място и устата му мигом заработи на пълни обороти.
— Ума ли си загуби? Какво ще те правим? Ще дадеш…
Докато ченгето се впусна в предсказване на мрачни перспективи, Рот отново насочи вниманието си към убиеца.
— Как ги открихте? Къщите?
Убиецът започна да се смее със слабото хриптене на умопомрачен.
— Той е бил във всички до една. Ето как.
Мръсникът загуби съзнание и разтърсването не помогна да бъде свестен. Нито няколкото шамара. Рот се изправи на крака с нарастващо раздразнение.
— Ти си върши твоята работа, ченге. Другите двама са зад контейнера за боклук на съседната пряка.
Ченгето се втренчи в него.
— Не е редно ти да се биеш.
— Аз съм кралят. Мога да правя каквото си пожелая.
Рот понечи да си тръгне, но Бъч го хвана за ръката.
— Бет знае ли къде си? Наясно ли е с какво се занимаваш? Казал ли си й? Или искаш само аз да знам тайната ти?
— Твоята грижа е това. — Рот посочи убиеца. — А не аз и моята шелан.
Той се освободи от хватката му, а Бъч викна сърдито:
— Къде отиваш?
Рот се изправи лице в лице с ченгето.
— Канех се да прибера мъртвото тяло на цивилния и да го сложа в ескалейда. Това проблем ли е за теб, синко?
Бъч продължаваше да упорства. За пореден път си личеше, че във вените им тече една и съща кръв.
— Ако те загубим като крал, с цялата раса е свършено.
— Само дето имаме общо четирима братя на бойното поле. Ти обичаш ли математиката? Аз не я обичам.
— Но…
— Върши си работата, Бъч. И не се меси в моята.
Рот измина разстоянието от стотина метра до мястото, където беше започнала битката. Ранените убийци бяха там, където ги беше оставил: стенещи на земята, с крайници, извити под странен ъгъл, а черната им кръв се стичаше и образуваше безформени локви под телата им. Те обаче вече не бяха негова грижа. Заобиколи контейнера за боклук и откри своя цивилен. Стана му трудно да диша.
Кралят коленичи и внимателно отметна косата от обезобразеното от побоя лице. Очевидно мъжът беше отвръщал на ударите и беше получил серия от юмруци, преди да бъде наръган. Смело хлапе.
Рот подхвана тила му, плъзна другата си ръка под коленете му и бавно се изправи. Тежестта на мъртвия беше по-голяма от реалните килограми на тялото. Докато заобикаляше контейнера и се движеше към ескалейда, Рот имаше чувството, че държи в ръцете си цялата раса и се зарадва, че му се налага да носи слънчеви очила, за да защитава очите си.
Те прикриха проблясването на сълзите.
Размина се с Бъч, който се беше запътил забързано към потрошените тела на убийците, за да си свърши работата. След като шумът от стъпките му заглъхна, Рот долови дълго и дълбоко вдишване като бавно изпускащ въздуха си балон. Последвалите звуци от пристъпи на гадене бяха много по-шумни.
Докато всичко това се повтаряше отново и отново, Рот положи тялото на мъртвия на задната седалка на ескалейда и пребърка джобовете му. В тях нямаше нищо… нито портфейл, нито телефон, нито дори обвивка от дъвка.
— По дяволите! — Рот заобиколи колата и седна на задния капак. Някой от лесърите вече беше опразнил джобовете му по време на боя… а това означаваше, че понеже всички убийци току-що бяха вдишани, личната карта на цивилния вече се беше превърнала в пепел.
Бъч се приближаваше към ескалейда със залитане, подобно на пияница след запой и вече не ухаеше на „Аква ди Парма“. Вонеше на лесъри, сякаш беше прал дрехите си с тонове омекотител, беше окачил ванилови ароматизатори за кола под мишниците си и се беше отъркалял в купчина умряла риба.