— Като се върне, накарай я веднага да се прибере в къщата, това е. Оня психар сигурно отдавна е изчезнал и едва ли ще го заловят, но човек никога не знае, нали така? А такъв, дето би застрелял вестникарче…
Питър кимаше. Небето се разтърси от гръмотевичен тътен. Ели изтръпна и се притисна към бедрото на майка си, но Ралфи се засмя.
Кърстин дръпна Дейвид за ръката.
— Да вървим. Само недей да се спираш и при Док.
Вирна брадичка към Билингзли, който стоеше с ръце в джобовете насред пресъхналата канавка и гледаше към долния край на улицата. Така бе присвил очи, че се бяха превърнали в яркосини сияния, подобни на екзотични риби сред мрежа от бръчки.
Дейвид отново потегли нагоре, дърпайки каручката.
— Как си, Ралфи? — попита Питър момченцето, когато каручката се изравни с него. Забеляза, че отстрани с избеляла бяла боя бе изписано „Бъстър“. Ралф изплези език и отново започна да издава звуци, подобни на жужене на оса в празен буркан, като издуваше бузи с такава сила, че направо бе заприличал на Дизи Гилеспи13.
— Ей, това е страхотен номер — отвърна Питър. — Като станеш голям, момичетата направо ще припадат за него, да знаеш.
— Смотаняк! — отвърна малкият калпазанин и направи презрителен жест, присъщ на доста по-възрастни хора.
— Вече прекаляваш, момчето ми — нежно го упрекна Дейвид и дори не се обърна. Задникът му подскачаше в прекалено тесните бански гащета. „Досущ като бисквити, прикрепени към бутала“ — рече си Питър.
— Какво стана? — попита Том с дрезгавия си глас, когато каручката достигна до него.
Питър изобщо не се заслуша в отговора на Карвър (Дейвид, който не бе забравил тревогите на жена си, осведоми Док за случилото се пътьом, без да спира) и погледна към кръстовището дали не се задава колата на съпругата му. Не забеляза никакво движение — само някакъв спрял микробус пред къщата на Абелсънови на Беър Стрийт. Жълтото купе бе толкова ярко, че едва ли не грееше. Питър предположи, че до известна степен този ефект може би се дължи на скупчените облаци, от които цялото небе бе притъмняло, но от този крещящ цвят човек направо го заболяваха очите. „Сигурно са някакви хлапетии“ — каза си. — „Никой друг не би се качил в кола с подобен цвят. Дори не прилича на истински автомобил, а по-скоро на някаква щуротия от «Стар Трек» или…“
Изведнъж го осени идея. Не беше много приятна.
— Дейв?
Карвър се обърна — коремът му висеше над банските гащета, а сапунената пяна от автомиялната операция засъхваше на люспици по зачервената кожа.
— С каква кола беше убиецът?
— С червен микробус.
— Точно така — вметна Ралфи.
Но Питър не го чу. Изцяло се бе съсредоточил върху думата „микробус“, а стомахът му се свиваше, сякаш бе прикачен към въртяща се манивела.
— Най-червеният, който можеш да си представиш — добави Кърстин. — И аз го видях. Гледах през прозореца и го видях как отмина надолу. Дейвид, няма ли да побързаш?
— Идвам — отвърна той и отново затегли каручката. В мига, в който се обърна с гръб, Питър (моментната му тревога бе преминала) изведнъж се изплези на Ралф, който точно в този миг съвсем случайно гледаше към него. Изненаданата физиономия на малкия бе доста комична.
Пъхнал ръце в джобовете си, Олд Док бавно закрачи към Питър. Падна гръм. Двамата вдигнаха глави и видяха облаците като тъмни парцали, които бяха надвиснали над Поплър Стрийт и закриваха цялото небе. Над центъра на Кълъмбъс блесна светкавица.
— Голям дъжд ще падне — отбеляза ветеринарят. Косата му бе тънка, бяла и пухкава като на бебе. — Дано да покрият тялото на момчето, преди да завали — замълча, сетне извади ръка от джоба си и прокара длан по челото си, сякаш да облекчи началните признаци на главоболие. — Ужасна работа. Славно хлапе беше. Играеше бейзбол.
— Зная — отвърна Питър. Спомни си как се засмя Кари, когато му бе казал, че догодина е негов ред на шортстопа, и изведнъж стомахът му се сви — органът (а не сърцето, както винаги са твърдели поетите), който е най-чувствителен към болките на човешката душа. Изведнъж всичко му се стори съвършено действително. Кари Риптън няма да играе като начинаещ шортстоп в уенуъртския отбор следващото лято; Кари Риптън няма да се втурне през задната врата и да попита какво има за вечеря. Кари Риптън бе отлетял в Нивга-Нивгаландия и от него бе останала единствено сянката му. Сега той е част от изгубените момчета14.
Отново изтрещя гръмотевица, този път толкова оглушителна и тъй близо, че Питър подскочи.
— Слушай — обърна се към Том. — В гаража имам един огромен брезент. Голям е почти колкото покривало за кола. Ако ида да го взема, ще ми помогнеш ли да покрием момчето?
14
Алюзия към известната детска книга „Питър Пан“ на английския автор Джеймс Бари. — Б. пр.