— На полицай Ентрейджиън това може и да не му хареса — отвърна възрастният.
— Майната му на полицай Ентрейджиън, той е ченге, колкото съм и аз. Миналата година го изхвърлиха за вземане на подкуп.
— Ами като дойдат другите полицаи…
— И за тях не ми пука — прекъсна го Питър. Не плачеше, но гласът му бе прегракнал и вече не звучеше толкова спокойно. — Беше симпатично хлапе, наистина чаровно хлапе, а някакъв друсан кретен най-подло го е застрелял, като индианците във филмите на Джон Форд15.
— Ще вали и момчето ще се намокри. Иска ми се да кажа на майка му, че съм направил каквото съм могъл. Та ще ми помогнеш ли?
— Е, щом поставяш нещата така — рече Том и тупна Питър по рамото. — Хайде, господин учителю, да вървим.
— Мъж на място си ти.
5
Ким Гельр проспа целия инцидент. Всъщност продължаваше да спи върху неоправеното си легло, когато Сюзи и Деби Рос — червенокосото момиче, което толкова бе очаровало Кари Риптън — се втурнаха в спалнята и я заразтърсваха. Полусънена и замаяна, сякаш бе препила (следобеден сън в горещи дни като днешния почти винаги води до неприятни последици, но понякога човек просто не може да си държи очите отворени), тя седна в леглото, опитвайки се да разбере за какво й говорят момичетата, но почти веднага изгуби нишката. Като че ли се опитваха да обяснят, че някой е бил застрелян на Поплър Стрийт, а това, разбира се, беше пълна фантасмагория.
Но когато все пак я замъкнаха до прозореца, Ким разбра, че навън несъмнено се е случило нещо. Близнаците и майка им стояха на тротоара пред дома си. Кучката и Пияндето, известни като семейство Содерсън сред по-изтънчените кръгове, стояха насред улицата в горния край на пресечката… макар че Мариел като че ли дърпаше Гари към дома им, а той май я следваше. Зад тях се виждаха двамата Джоузефсънови, застанали на тротоара. А пък на отсрещната страна на улицата Питър Джаксън и онзи старец, Билингзли, тъкмо излизаха от гаража на Джаксънови с някакво огромно парче син брезент, което държаха в двата края. Бе излязъл вятър и брезентът плющеше.
Всички бяха на улицата — или почти всички. Само че нямаше никакъв смисъл да се опитва да види оттук какво толкова зяпат. Ъгълът на къщата закриваше цялата улица до долното кръстовище.
Кимбърли Гелър се извърна към момичетата, като полагаше огромни усилилия да прочисти паяжините, които сякаш обвиваха съзнанието й. Момичетата пристъпваха от крак на крак, сякаш им се ходеше до тоалетната, а Деби дори нервно свиваше и отпускаше юмруци. И двете бяха пребледнели и развълнувани. При други обстоятелства Ким не би се впечатлила особено от този факт. Но чак пък някой да е бил убит… може би нещо грешат… как иначе?
— А сега ми разкажете какво се случи — рече тя. — И без измишльотини.
— Някой застреля Кари Риптън, нали ти казахме! — нетърпеливо викна Сюзи, сякаш майка й бе най-безмозъчното създание на света… каквато всъщност Ким наистина се чувстваше. — Хайде бе, мамо! Ела да гледаме как ще дойде полицията!
— Искам пак да го видя, преди да го покрият! — изведнъж ревна Деби. Обърна се и хукна към долния етаж. Сюзи постоя още миг, сякаш се колебаеше — всъщност изглеждаше така, сякаш направо й се повдигаше — после се обърна и последва приятелката си.
— Хайде, мамо! — викна през рамо тазгодишната кралица на розите в училищния бал, после изтрополи надолу по стълбите с грациозността на бизон, а след нея стъклата издрънчаха и полилеят се разклати.
Ким бавно застана до леглото и нахлузи сандалите си на босо, чувствайки се като най-бавната, най-закъснялата и най-обърканата жена на света.
6
— И си търчал чак до долу ли? — за трети път попита Белинда Джоузефсън. Тя като че ли не можеше да проумее точно тази част от историята. — Какъвто си затлъстял…
— По дяволите, жено, не съм затлъстял — тросна се Брад. — Аз съм едър.
— Мили, така ще пише на смъртния ти акт, ако продължаваш да се стрелкаш нагоре-надолу по тази улица — отвърна Белинда. — „Починал вследствие на прекалена едрина.“
Думите й бяха заядливи, но не и тонът, с който бяха изречени. Докато говореше, Белинда разтриваше врата му, покрит с ледена пот.
Съпругът й посочи към долния ъгъл.
— Я виж. Пит Джаксън и Олд Док.
— Какво правят?
— Сигурно ще покрият момчето — отвърна той и се запъти натам.
Белинда на мига го дръпна назад.