7
Телефонният автомат се намираше до стойката за вестници, на която нямаше нищо, освен едно самотно изостанало копие от неделния „Ю Ес Ей Тудей“ и няколко броя вестник „Шопър“. От миналата седмица. Мисълта, че момчето, което инак би донесло новата доставка, за да поставят на стойката последния брой, лежи мъртво на неговата собствена ливада, предизвика у Коли Ентрейджиън странна тъга. А на всичкото отгоре този скапан обществен телефон…
Трясна слушалката върху вилката и се отправи към щанда, пътьом изтривайки от лицето си последните остатъци от пяната за бръснене. Бонбончето с двуцветната коса и застаряващият хипар от камиона го следяха с поглед и Коли осъзна, че е без риза. Това повече от всякога го накара да се почувства като изхвърлено от полицията ченге.
— Скапаният автомат не работи — рече на девойката. Забеляза, че на престилката й бе закачена мъничка табелка с името й. — Нямате ли служебен телефон, Синтия?
— А-ха, само че около един на обед автоматът си работеше най-нормално. Момчето от пекарницата се обади на приятелката си. — Тя забели очи, а после изтърси нещо, което се стори на Коли направо идиотско при дадените обстоятелства. — Монетата ли ви глътна?
Всъщност нямаше никакво значение. Коли погледна навън и забеляза Питър Джаксън и пенсионираният ветеринарен лекар да се приближават към неговата ливада с огромно парче син импрегниран брезент. Съвсем очевидно бе, че се канят да покрият тялото. Запъти се към входа на магазина, възнамерявайки да им каже да изчезват, и че не бива да заличават следите от местопрестъплението, но в същия миг отново падна гръм — най-оглушителният до този момент и Синтия дори изписка от изненада.
„Майната им — помисли си Коли. — Да правят каквото щат.“ Много е вероятно дъждът да завали, преди да дойдат ченгетата (още дори не се чуваха сирени), а водата щеше да прати по дяволите всички хипотетично съществуващи отпечатъци. Тъй че най-добре да го покрият… но все пак го терзаеше изключително неприятното усещане, че всичко му се изплъзва. А дори и тук се заблуждаваше — първо, нищо в цялата тази ситуация никога не е било под негов контрол. Той бе най-обикновен гражданин. Това имаше своите преимущества — дори да обърка процедурата, досието му няма да пострада ни най-малко, нали така?
Отвори вратата, излезе навън и за да надвика надигналия се вятър, направи фуния с дланите си и се провикна:
— Питър! Господин Джаксън!
Джаксън се извърна с войнствено изражение на лицето, очаквайки да му кажат веднага да се откаже от онова, с което се бе заел.
— Не докосвайте тялото! — продължи Коли. — Не докосвайте самото тяло! Просто метнете брезента отгоре като одеяло! Чувате ли ме?
. — Да! — викна Питър в отговор. Ветеринарят също кимаше.
— В гаража имам циментови блокчета, струпани са до задната стена — крещеше Коли. — Отключено е. Вземете ги и затиснете брезента да не литне. — И двамата кимаха в съгласие и на Коли му поолекна.
— Можем да завием и велосипеда! — викна старецът. — Трябва ли?
— Да! — отвърна Коли, после изведнъж му хрумна друга идея. — И аз имам един брезент в гаража — намира се в ъгъла. Можете да завиете и кучето, ако нямате нищо против да пренесете още няколко блокчета.
Джаксън вдигна палец, за да покаже, че са се разбрали идеално, сетне двамата мъже оставиха брезента на земята и се запътиха към гаража. Коли се надяваше, че ще съумеят да го опънат и да го затиснат, преди вятърът да се усили достатъчно, та да го отнесе. Върна се в магазина, за да пита Синтия няма ли служебен телефон — разбира се, че трябва да има — и видя, че тя вече услужливо е поставила апарата на щанда.
— Благодаря.
Вдигна слушалката, вслуша се в сигнала, последователно натисна четири бутона, сетне поклати глава и се засмя.
— Какво има? — попита хипарят.
— Нищо. — Дори да му обясни, че току-що бе избрал първите четири цифри от номера на полицейския отдел — като остарял кон, който куцук-куцук се връща в обора си — онзи няма да го разбере. Прекъсна линията и набра 911.
Телефонът иззвъня веднъж… наистина иззвъня, сякаш се бе обадил на домашен телефон. Коли се смръщи. Като избереш 911 — освен ако нещата не са се променили от времето, когато изслушването на записите на разговорите от 911 бе част от ежедневните му задължения — чуваш пищящ електронен звук.