Много се надявам да не е разбрал какво означава църковната служба — че всички останали членове от семейството му са мъртви, че са си отишли завинаги. Хърб е убеден, че не знае („Детето дори не знае къде се намира“ — каза той), но аз не съм сигурна. Точно това му е ужасното на аутизма, нали? Човек винаги се пита, никога не знае със сигурност, а те казват толкова много неща, само че Господ сякаш ги е свързал с развален телефон и в другия край на линията се чуват само безсмислени звукосъчетания.
Но едно е безспорно — през последните няколко седмици Хърб Уайлър много се издигна в моите очи. Той организира ВСИЧКО, като започнеш от самолетните билети и свършиш с некролозите в кълъмбъския вестник „Диспач“, а също и в толидския „Блейд“. И така да приеме Сет, без да се оплаче и веднъж — той е не просто сираче, а сираче, болно от аутизъм — ами, как да ти кажа, не е ли изумително, или само така ми се струва? Спирам се на първия отговор. И като че ли наистина не му е съвсем безразлично. Понякога, когато гледа детето, на лицето му се изписва едно такова шантаво изражение, което дори би могло да мине за изразяване на обич. Или поне за наченки на обич.
Но всичко това е още по-изумително, като се има предвид колко малко може да получи човек в отговор от дете като Сет. През повечето време седи като посаден в пясъчника, който Хърб направи веднага, след като се върнахме от Толидо — като някаква огромна стафида с формата на момченце, само по гащета с картинки от МотоКопс (има и кутията за сандвичи), все ломоти неразбраните си думи и си играе с микробусчетата и фигурките, които вървят към всяко от тях, но най-вече с апетитната червенокоса хубавица със сините шорти. Тези играчки малко ме тревожат, защото — ако още не си съвсем убедена, че съм си изгубила разсъдъка, то следващите редове ще разсеят всяко твое съмнение — не съм сигурна откъде са се взели, Джан! Миналия път, като ходих на гости на Бил и Джун в Толидо, Сет нямаше такива скъпарски работи — проверих в „Тойс Ар Ас“ и открих, че МотоКопс са СТРАШНО скъпи, уверявам те. И бездруго Бил и Джуни не биха ги одобрили — техните идеи за играчки клонят повече към Барни, отколкото към „Междузвездни войни“, за най-голямо разочарование на децата им. Горкичкият мъничък Сет не може да ми каже, а и надали има значение. Знам единствено имената на микробусите и на фигурките, защото гледам анимационната поредица в събота сутрин заедно с него. Главният лош, Ноу Фейс, е tres страшничък.
Толкова е странен, Джан (Сет де, не Ноу Фейс, ха-ха-ха). Не зная дали Хърб го усеща толкова осезаемо, колкото аз, но съм сигурна, че донякъде го усеща. Случва се да вдигна глава и да уловя погледа на Сет (очите му са толкова тъмнокафяви, че понякога изглеждат направо черни), тогава ме побиват особени тръпки — имам чувството, че някой се опитва да използва гръбначния ми стълб за ксилофон. А и откакто хлапето дойде да живее при нас, се случиха някои доста странни неща. Не се смей, но дори преживяхме няколко инцидента, които доста напомняха за полтъргайстите от „предаванията за психореалността“, както ги нарича Хърб. Чаши падат от рафтове, няколко прозореца се счупиха без видима причина, а понякога нощем в пясъчника на Сет се появяват необикновени вълнообразни очертания. Приличат на непонятни, сюрреалистични пясъчни рисунки. В следващото си писмо ще ти изпратя снимки, ако се сетя. Повярвай ми, Джан, не бих споделила подобни неща с никого, освен с теб. Слава Богу, че познавам и вярвам в способността ти да се удивляваш… в твоето любопитство… в твоята ДИСКРЕТНОСТ!
Инак Сет не ни създава много грижи. Най-досадното е как диша! Поема въздух на дълбоки, лигави вдишвания, и то вечно през устата, която вечно зее, а долната устна виси едва ли не до пъпа му. Прилича на селския олигофрен, какъвто съвсем не е, въпреки проблемите, които наистина има. Един ден ни посети господин Маринвил — съседът отсреща — донесе ни бананов кейк, изпечен от самия него (доста е симпатичен за човек, който навремето е написал книга за някакъв мъж и любовната му връзка със собствената му дъщеря… а на всичкото отгоре я е нарекъл „Наслада“) и поседя със Сет, който за малко бе излязъл от пясъчника, за да гледа „Бонанза“. Помниш ли го? Всяка събота и неделя следобед по TNT повтарят стари уестърни (и ги наричат „следобедно парти в Пондероса“, не намираш ли, че е очарователно), а Сет просто ги обожава. „Уесъм, уесъм“ — казва, като започне някой филм. Господин Маринвил, който предпочита да го наричат Джони, погледа доста време заедно с нас, и тримата си хапвахме бананов кейк и пиехме горещ шоколад като стари приятели, а когато се извиних за шумното дишане на Сет (най-вече защото ме побърква мен самата, разбира се), Маринвил се разсмя и каза, че малкият има аденоидит. Дори не знам какво е това нещо аденоидит, но предполагам, че ще трябва да заведем момчето на лекар. Слава Богу, че съществуват близнаците Блу — Крос и Шийлд.