Сега, когато къщата на Хобартови весело гореше в подножието на хълма, а отгоре се задаваха два чудати микробуса, единствената му грижа бе да запази този живот. Черният автомобил, който пълзеше зад розовия, го изпълваше с истински ужас и караше цялото му същество да желае незабавно да се пренесе някъде по-далеч оттук, ако е възможно, в монголската степ. Едва мерна през дъжда двете фигури в кабинката, но и самият микробус бе достатъчен. „Прилича на катафалка от научнофантастичен филм“ — рече си.
— Вътре! — чу се да крещи с все сила — явно дълбоко в себе си продължаваше да изпитва необходимост да издава заповеди. — Веднага всички вътре!
В този миг престана да забелязва хората, скупчени около покойния пощаджия и неговата жена, която нареждаше на умряло и пищеше с все сила — госпожа Гелър, Сюзи и нейната приятелка, семейство Джоузефсън, госпожа Рийд. Маринвил, писателят, бе по-наблизо, но той престана да забелязва и него. Вниманието му се съсредоточи върху хората пред дома на Билингзли — Питър Джаксън, Содерсънови, служителката от магазина, дългокосия с камиона и самия Олд Док, който се бе оттеглил от ветеринарната си практика миналата година, без изобщо да подозира, че го очакват подобни събития.
— Върви! — кресна Коли в мокрото, опулено лице на Гари. В миг му се прииска да го пречука, да го замъкне някъде и да му види сметката, да го запали или нещо подобно. — Заминавай в проклетата КЪЩА! — отзад Маринвил крещеше същите думи, но явно имаше предвид дома на Карвърови.
— Какво… — започна Мариел, заставайки до съпруга си, но после отклони поглед към улицата и очите й се разшириха от ужас. Притисна разперените си длани към лицето си, устата й увисна и за миг на Коли му се стори, че ей сега ще падне на колене и ще запее „Мами“, като Ал Джолсън28.
Вместо това тя се разпищя. За нападателите това сякаш бе очакваният сигнал и те откриха огън — екнаха изстпели, които никой не би могъл да обърка с гръмотевици.
Хипарят сграбчи Питър Джаксън за китката и се опита да го откъсне от мъртвата му съпруга. Питър не искаше да я пусне за нищо на света. Продължаваше да вие и явно въобще не забелязваше какво става наоколо. Чу се „БАА-АМ“, оглушително като динамитна експлозия, последвано от звън на строшени стъкла. Последва още по-силно „БУ-УУМ“ и някой изпищя от страх или от болка. На Коли му се подкосиха краката… този път. Трети изстрел и горната част на керамичната статуетка изчезна. Входната врата на Олд Док, с изписано по средата Б с множество завъртулки, стоеше отворена зад рамката с опъната на нея мрежа. Тъмният правоъгълник — изход към пещерата на спасението може би — изглеждаше безнадеждно далеч.
Коли се втурна към Питър — и през ум не му бе минало да се прави на смелчага, просто натам се запъти най-напред. Последва нов оглушителен взрив и цялото му тяло се стегна в очакване на смъртоносния удар, макар че съзнанието му го уверяваше, че поне това бе гръм. Но следващото не беше. Отново рязко „БАААМ“ и нещо изсвистя край дясното му ухо.
„За пръв път съм под обстрел — мислено отбеляза той. — Девет години в полицията, преди да ми лепнат цялата онази измислица и да ме скапят — четири години патрулен, четири години цивилен, една година във «вътрешна безопасност» — но за пръв път попадам под куршуми.“
Нов изстрел. Един от прозорците на дневната се срина със звън в стаята и бялата завеса се развя като призрачна ръка. Изстрелите вече идваха едновременно, като оръдеен огън, само „бам-бам-бам-бам“, нещо горещо отново изсвистя край него, този път отляво, и в перваза на току-що разбития прозорец се появи черна дупка, досущ огромно стреснато черно око. Друг куршум едва не го лизна по бедрото. Не можеше да повярва, че още е жив. Замириса му на изгорели кедрови шиндели и дори успя да си спомни за октомврийските следобеди в задния двор, когато с баща му изгаряха сухите листа, струпани на димящи, ухаещи купчини.
Тичаше от часове, по дяволите, чувстваше се като керамична патица в стрелбище, а още не бе достигнал и Питър Джаксън. Какво, за Бога, ставаше тук?
„Стрелбата започна преди пет секунди“ — информира го онази половина на съзнанието му, която бе запазила хладнокръвие. Може би дори преди три.
Хипито продължаваше да дърпа Питър, в същия миг и момичето, Синтия, се присъедини към него. Само че онзи усърдно се съпротивляваше. Искаше да остане при жена си, която бе подбрала възможно най-неподходящото време да се прибере.
28
Американски певец (1886–1950), известен с прочувствените си изпълнения. „Май Мами“ е една от най-известните му песни. — Б. пр.