Полицаят отново кимна на Стив и се хвърли отляво.
Стив се доближи до нея едновременно с него и преметна ръка през шията й. Нямаше намерение да я души, но се страхуваше да мине зад гърба й, за да не я хване по погрешка за наранената ръка и да й причини още по-голяма болка.
— Стой мирно! — викна. Не искаше да крещи, имаше намерение просто да го каже, но не се получи. В същия миг ченгето нахлузи примката на лявата й ръка и я приплъзна нагоре.
— Дръж я, човече — кресна на свой ред. — Дръж я да не мърда!
Миг-два Стив успя да я удържи, после капка пот, топла и парлива, му влезе в окото и той отпусна желязната си хватка точно в мига, когато Коли Ентрейджиън затягаше импровизирания турникет. Мариел се дръпна, без да отклонява злостния си поглед от стареца, лявата й ръка остана в дланите на ченгето. Дори часовникът й си беше на мястото — голямата стрелка бе замръзнала между четири и пет. Коланът се задържа за миг на рамото й, сетне се изхлузи на пода — празна примка. Служителката от магазина изпищя, втренчила огромните си очи в откъснатата ръка. Зяпнал, полицаят я съзерцаваше.
— Сложете я в лед — изви Гари. — Веднага я сложете в лед! Ведна…
В този миг като че ли изведнъж осъзна какво се бе случило. Какво държеше полицаят. Зяпна, изви глава под невъзможен ъгъл и повърна върху снимката с пушещия папагал.
Мариел не забелязваше нищо. Повлече се към очевидно потресения от ужас ветеринар, протегнала здравата си ръка, като хриптеше:
— Искам инжекция, и то веднага! Чуваш ли ме, шубе такова? Мамка му, искам инж-инж…
Сетне се свлече на колене. Главата й се сведе и сякаш увисна, но с нечовешко усилие тя отново вдигна брадичка. Пронизителният й поглед за миг срещна очите на Стив.
— Ти пък кой си, мамка ти? — изрече тя с ясен, съвършено разбираем глас и падна по очи. Главата й се намери на сантиметри от петите на Питър — мъжът, който бе изгубил съпругата си. „Джаксън — изведнъж се сети Стив. — Фамилията му беше Джаксън.“ — Питър Джаксън все още стоеше срещу стената, отчаяно заровил пръсти в косата си. — „Ако отстъпи само крачка назад, ще се спъне в нея.“
— Мама мия! — изумено възкликна ченгето. После сведе поглед и установи, че продължава да стиска ръката на жената. Запъти се сковано към кухнята, протегнал ръце. Шумът от дъждовните капки отекваше в ушите на Стив.
— Хайде — подкани ги старецът, сякаш събуждайки се от унес. — Още не сме свършили. Сложи колана на рамото и, синко. С катарамата към гърдите. Имаш ли достатъчно кураж?
— Сигурно — отвърна Стив, но си отдъхна, когато Синтия — момичето от магазина — взе колана и коленичи до припадналата жена.
II действие: Сцената постепенно се осветява.
Обстановка: ЦЕНТЪРЪТ ЗА КРИЗИСНИ СЪВЕЩАНИЯ В ЩАБА НА МОТОКОПС
На преден план, както винаги, изпъква огромен екран. Пред него на подвижна платформа стои ПОЛКОВНИК ХЕНРИ, а на лицето му е изписано сериозно, тревожно изражение. На извитата като подкова маса в залата за кризисни съвещания седят останалите от екипа — СНЕЙК ХЪНТЪР, БАУНТИ, МАЙОР ПАЙК, РУТИ И КАСИ.
На екрана се вижда КОСМИЧЕСКА ПАНОРАМА. В далечината се забелязва Земята — синьо-зелена на цвят, не по-голяма от монета. На пръв поглед всичко изглежда спокойно.
СНЕЙК ХЪНТЪР (с обичайното презрение): И какво толкова? Не виждам нищо необичайно… Какво, по…??!!
Изведнъж на екрана изниква силовият коридор и го изпълва почти целия, закривайки всички звезди от двете си страни. Напомня на пристигането на кораба на Дарт Вейдър В първа серия на „Междузвездни войни“ — с една дума изглежда страховит.
КОРИДОРЪТ се състои от две дълаи метални плочи, осеяни с квадратни издатъии, разположени през равни интервали. ТОЙ БРЪМЧИ ЗАСТРАШИТЕЛНО, а между квадратните издатъци с пукот ПРЕСКАЧАТ СИНИ ИСКРИ.
КАСИ СТАЙЛС затаява дъх и с ужас се валежда в екрана. ПОЛКОВНИК ХЕНРИ натиска някакво копче на дистаниионното управление и екранът ЗАСТИВА. Земята все още се вижда, но сеаа е заклещена между двете плочи на силовия коридор, сякаш е уловена в смъртоносна ЕЛЕКТРИЧЕСКА МРЕЖА!
ПОЛКОВНИК ХЕНРИ (към СНЕЙК ХЪНТЪР): Ето какво! Силовият коридор — дело на отдавна изчезнала извънземна иивилизаиия! Сее разруха… и се е насочил право към Земята!
КАСИ (потресена): О, Боже!