Шефът на тайната полиция издаде заповед на другата сутрин да претърсят всеки паркинг, гараж и улица за форд със съответната суринамска регистрация. После се поправи. Форд с каквато и да е регистрация. Търсенето трябваше да започне призори.
Здрачът и нощта в тропиците се спускат изненадващо бързо. Слънцето се бе скрило зад гърба на Декстър едва преди час, носейки му мечтаното облекчение. Работниците се прибраха, като уморено тътрузеха крака. Те предадоха инструментите си и бяха проверени един по един на портала — по двеста души в пет колони.
Върнаха се в селото при другите двеста, които не бяха излезли на нивите. Във вилите и казармите светнаха първите лампи. В далечния край на триъгълника прожектори обляха имението на сърбина в бяло сияние.
Монтьорите на летището затвориха хангара и яхнаха мотопедите си към вилите в отсрещния край на пистата. Когато всички портали бяха затворени и заключени, пуснаха доберманите, светът се сбогува с шести септември и ловецът на хора се приготви да се спусне от хребета.
28.
Гостът
За един ден взиране от хребета на хълмовете Отмъстителя разбра две неща, които не можеха да се видят на снимките. Първо, че не целият склон е стръмен. По него спокойно можеше да се спусне до трийсетина метра от равнината, където ставаше отвесен. Но той носеше достатъчно дълго катераческо въже.
И второ, че голотата на склоновете се дължи на човека, а не на природата. Някой беше пратил работници с алпинистко снаряжение, за да прочистят урвите от всички фиданки и храсти в цепнатините по склона, така че да няма абсолютно никаква растителност.
Съвсем тънките фиданки бяха изтръгнати от корен. Някои от по-дебелите бяха отрязани, ала не достатъчно ниско. Пъновете им образуваха стотици опори за опитния катерач.
На дневна светлина мигновено щяха да забележат този катерач, ала не и в мрака.
В десет часа луната вече беше изгряла, тънък полумесец, колкото да осветява пътя на катерача, но не и да го кара да изпъква на фона на скалите. Трябваше да внимава, за да не събори някой камък. Като се придвижваше от пън на пън, Декстър започна спускането към пистата.
Когато склонът стана прекалено стръмен, той използва навитото около раменете си въже, за да измине останалото разстояние.
Остана три часа на пистата. Преди години друг негов „клиент“ от Гробниците в Ню Йорк го бе научил на джентълменското изкуство да отключва всевъзможни ключалки и комплектът шперцове, който носеше със себе си, беше дело на майстор.
Остави на мира катинара на хангара. Ако се опиташе да я отвори, двукрилата врата щеше да вдигне шум. Отстрани имаше по-малка врата с елементарна ключалка, която му отне не повече от трийсет секунди.
Човек трябва да е опитен техник, за да поправи хеликоптер, и още по-опитен — за да го повреди по такъв начин, че опитният техник да не може да открие повредата, нито даже да забележи, че някой е бърникал машината.
Техникът, който поддържаше хеликоптера на сърбина, беше опитен, но и Декстър го биваше. Отблизо видя, че вертолетът е ЕС 120 Юрокоптър, едномоторна версия на двумоторния ЕС 135. Големият плексигласов купол отпред осигуряваше отлична видимост на пилота и пътника до него. Отзад имаше места за още трима души.
Отмъстителя пренебрегна главния роторен механизъм, а се съсредоточи върху по-малкия опашен ротор. Ако той дефектираше, хеликоптерът просто нямаше да излети. Повредата щеше да се отстрани изключително трудно.
Люкът на хоукъра бе отворен и Декстър имаше възможност да разгледа вътрешността му и да се увери, че самолетът не е подлаган на сериозно вътрешно преоборудване.
След като заключи главния хангар, той се вмъкна в склада и взе каквото му трябваше, без да оставя следи. Накрая безшумно изтича до отсрещния край на пистата, който граничеше със задната страна на вилите, и прекара последния час там. На сутринта един от техниците с раздразнение щеше да забележи, че някой е взел мотопеда му от задната ограда.
Накрая Декстър се върна при висящото въже и се покатери до дебелия пън, на който беше завързано. После продължи от корен на корен, докато стигна наблюдателния си пост. Дрехите му бяха толкова мокри от пот, че можеше да ги изцеди. Утешаваше го мисълта, че телесната миризма е единственото нещо, на което никой няма да обърне внимание в тая част на света. За да възстанови изгубената течност, той си позволи да изпие половин литър вода, провери останалото количество и заспа. Тихият будилник на часовника му го събуди в шест часа сутринта, точно преди железният лост да заудря по релсата.