— Хеликоптерът е повреден. Утре ще е готов. Поправят го от два дни.
— Тогава хоукъра. Да го приготвят за излитане.
— Сега ли?
— Да. Не утре, нито след един час. Веднага.
Изстрелите в далечината накараха мъжа във високата трева да застане на колене. Скоро щеше да се спусне пълен мрак и точно преди това зрението играеше номера, сенките се превръщаха в противници. Той изправи мотопеда, постави кутията с инструменти в предната кошница, избута го през пистата и се насочи към хангарите в отсрещния й край. Гащеризонът с емблемата на Зета Корпорейшън на гърба не се различаваше в здрача и в паниката, която скоро щеше да настъпи, никой нямаше да му обърне внимание през следващите трийсет минути.
Сърбинът се обърна към Макбрайд.
— Сега ще се разделим, господин Макбрайд. Боя се, че ще трябва да се приберете във Вашингтон със собствени средства. Проблемът тук ще бъде решен и ще трябва да си намеря нов шеф на охраната. Предайте на господин Девъроу, че няма да се отметна от сделката, но засега възнамерявам да убия оставащите дни, като се възползвам от гостоприемството на едни мои приятели в Емирствата.
Гаражът се намираше в дъното на подземния коридор и мерцедесът беше брониран. Кулач седна зад волана, а неговият господар — отзад. Американецът безпомощно стоеше в гаража, докато вратата се вдигаше нагоре. Лимузината се плъзна под него, прекоси чакъла и изхвърча през все още отварящия се портал.
Когато мерцедесът стигна до хангара, вътре вече светеше. Малкият влекач чакаше пред носа на хоукъра, за да го изтегли на пистата.
Последният монтьор затвори последния люк на двигателите, подвижната стълба се изтегли назад. В осветената кабина капитан Степанович и неговият млад френски копилот проверяваха уредите и системите.
Жилич и Кулач наблюдаваха от убежището на колата. Когато изтеглиха хоукъра на пистата, вратата се отвори, стълбата със съскане се спусна и копилотът застана на входа.
Кулач излезе от мерцедеса сам, тичешком прекоси няколкото метра, качи се по стълбичката и се втурна в просторния самолет. Първо погледна наляво към затворената врата на кабината. Трябваха му две крачки, за да стигне до тоалетната отзад. Рязко отвори вратата. Никой. Върна се на входа и повика шефа си. Сърбинът слезе от колата и се затича към стълбичката. Когато влезе вътре, люкът се затвори. Най-после бяха в безопасност.
Навън двама души си сложиха слушалки. Единият включи външния акумулатор и капитан Степанович запали двигателите. Двата „Прат & Уитни“ 305 с вой се включиха.
Вторият мъж стоеше отпред, така че пилотът да го вижда, с неонови палки в двете ръце. Той насочи хоукъра към началото на пистата.
Капитан Степанович обърна самолета, за последен път провери спирачките, освободи ги и натисна дроселите.
Хоукърът се понесе напред. Все по-бързо. На няколко километра оттам прожекторите около господарската къща угаснаха и хаосът стана пълен. Носът се повдигна на север към морето. Отляво бяха хълмовете. Двумоторният самолет се откъсна от асфалта, слабото бучене престана, вилите край скалите останаха под носа и хоукърът полетя над огряното от луната море.
Капитан Степанович вдигна колесниците, предаде управлението на французина и се съсредоточи върху плана за полета и първото кацане за зареждане на Азорските острови. Няколко пъти бе летял до ОАЕ, ала никога толкова внезапно. Самолетът се наклони надясно, зави на североизток и достигна височина три хиляди метра.
Подобно на повечето реактивни самолети от този тип, „Хоукър“ 1000 има малка, ала луксозна тоалетна отзад, която заема цялата широчина на корпуса. Задната й стена е подвижна и зад нея има малко помещение за лек багаж. Кулач беше проверил тоалетната, ала не и това помещение.
Пет минути след излитането мъж в гащеризон отмести стената и се вмъкна в тоалетната. Той извади деветмилиметровия автоматичен зигзауер от кутията с инструменти, за пореден път провери механизма, вдигна предпазителя и влезе в салона. Двамата мъже на обърнатите едно срещу друго кресла мълчаливо го зяпнаха.
— Няма да посмееш да го използваш — каза сърбинът. — Ще пробиеш корпуса и ще взривиш самолета.
— Куршумите са модифицирани — спокойно отвърна Отмъстителя. — С четвърт заряд. Достатъчно, за да пробият дупка в теб, да останат вътре и да те убият, но не и да пробият корпуса. Кажи на твоя човек, че искам да извади патлака си с два пръста и да го остави на килима.
Последва кратък разговор на сърбохърватски. С потъмняло от гняв лице телохранителят извади глока си от левия подраменен кобур и го пусна на пода.
— Ритни го към мен — нареди Декстър. Жилич се подчини. — И пистолета на глезена.