Даже балоните имат нужда от поддръжка и този в Куджоу се спуска на неравномерни интервали, които никога не се обявяват предварително. Тази вечер случайно беше свален и в момента отново го издигаха. На височина три хиляди метра той засече приближаващия се откъм черното море хоукър — с изключен транспондер и без обявен план за полет. След секунди двата дежурни F–16 във военновъздушната база „Пенсакола“ вече излитаха от пистата.
Двата самолета развиха свръхзвукова скорост и се насочиха на юг към Кий Уест. На петдесет километра оттам капитан Степанович бе намалил скоростта на двеста възела и се готвеше за кацане. Надясно мъждукаха светлините на Куджоу и Шугърлоуф. Насочените надолу радари на изтребителите засякоха натрапника и пилотите малко промениха курса си, за да го заобиколят отзад. В сравнение с двестате възела на хоукъра те се движеха с над хиляда.
Тази вечер дежурен диспечер в Кий Уест беше Джордж Танър и няколко минути след обявяването на тревогата летището бе затворено. Положението на натрапника показваше, че се опитва да кацне, което беше най-благоразумно от негова страна. След като бъдат пресрещнати от изтребителите, натрапниците без светлини и с изключени транспондери получават само едно предупреждение да кацнат където им наредят. Няма второ предупреждение: войната срещу наркотрафикантите е прекалено сериозна за игрички.
И все пак на борда на самолета може да има извънредна ситуация и трябва да му се даде шанс да кацне. На трийсетина километра екипажът на хоукъра видя светлините на пистата. Изтребителите започнаха да се спускат и да намаляват скоростта. За тях двеста възела означаваше почти кацане.
На петнайсет километра преди летището двата F–16 прихванаха тъмния хоукър по червеното сияние на реактивните двигатели от двете страни на опашката му. В следващия момент бойните самолети заеха позиция до двете му крила.
— Неидентифициран самолет, продължавай напред и кацни. Повтарям, продължавай напред и кацни — нареди гласът в слушалките на капитана.
Спуснаха колесниците. Хоукърът се приготви за кацане. Прелетяха отляво на Чика Кий, база на военноморската авиация. Колелата им докоснаха бетона и самолетът кацна на американска територия.
През последния час Декстър бе стоял с резервния чифт слушалки на ушите и микрофон. Когато кацнаха, той натисна бутона за предаване.
— Неидентифициран хоукър до кулата на Кий Уест, чувате ли ме?
— Чувам ви отлично — ясно се разнесе в ушите му гласът на Джордж Танър.
— Кула, в този самолет се намира масов убиец, извършил убийство на американски гражданин на Балканите. Прикован е с белезници за седалката си. Моля, съобщете на полицията.
Преди да получи отговор, Отмъстителя изключи микрофона и се обърна към капитан Степанович.
— Насочете се към отсрещния край, спрете там и ще ви пусна — каза похитителят. Той се изправи и прибра пистолета в джоба си. От сервизните сгради на летището потеглиха аварийните коли. — Отворете люка, моля — нареди Декстър.
Светлините се включиха и той влезе в салона. Двамата пленници запремигваха. През отворения люк Отмъстителя видя носещите се към тях аварийни коли. Засвяткаха червено-сините лампи на полицията. Воят на сирените бе далечен, ала се приближаваше.
— Къде сме? — извика Зоран Жилич.
— В Кий Уест — отвърна Декстър.
— Защо?
— Помниш ли една ливада в Босна през пролетта на деветдесет и пета? И едно американче, което моли за пощада? Е, приятел, всичко това — той посочи с ръка навън — е подарък от дядото на момчето.
После слезе по стълбичката и се приближи до предния колесник. Два куршума пръснаха гумите. Оградата се намираше на двайсет метра. Тъмният гащеризон скоро потъна в мрака. Декстър прескочи телената мрежа и се отдалечи през ризофорите.
Светлините на летището зад него помръкнаха, но постепенно започна да различава фаровете на колите и камионите по магистралата зад блатото. Той извади мобилен телефон и набра няколко цифри. В далечния Уиндзор, Онтарио, му отговори един мъж.
— Господин Едмънд?
— Аз съм.
— Пратката от Белград, която поискахте, пристигна на летище Кий Уест, Флорида.
Не каза нищо повече и едва чу вика в отсрещния край, преди да изключи. Просто за всеки случай мобифонът полетя в черната блатна вода край пътя, за да изчезне завинаги.
Десет минути по-късно един вашингтонски сенатор бе вдигнат от вечеря и след час двама маршали от бюрото на Федералната маршалска служба в Маями пътуваха на юг.
Преди маршалите да прекосят Исламорада, един шофьор на камион, който пътуваше на север, видя на магистрала 1 край Кий Уест самотна фигура. Заради гащеризона човекът го взе за закъсал колега и спря.