— Знаеш ли — спря го Девъроу, когато стигна до вратата, — ако трийсетте години служба в това управление са ме научили на нещо, това е, че има вярност, която стои дори над дълга.
Епилог
Верността
Кевин Макбрайд мина по коридора и влезе в служебната тоалетна. Чувстваше се изчерпан — дните на пътуване, тревоги и безсъние го бяха изтощили.
Втренчи се в умореното лице в огледалото пред умивалниците и се зачуди какво означават последните думи на Девъроу. Дали беше имало шанс проект „Скитник“ да успее? Щеше ли да се хване в клопката саудитският супертерорист? Щяха ли да се появят в Пешавар неговите помощници? Щяха ли да се обадят по телефона, за да бъдат подслушани от АНС?
Вече бе късно. Жилич нямаше да замине никъде, освен за някое американско съдилище и оттам — в затвор със строг тъмничен режим. Стореното — сторено.
Той няколко пъти наплиска лицето си и отново погледна мъжа в огледалото. Петдесет и шест годишен, с трийсет години трудов стаж — в края на декември трябваше да се пенсионира.
През пролетта с Моли щяха направят нещо, което отдавна й обещаваше. Децата им бяха завършили колеж и преследваха собствените си кариери. Искаше му се дъщеря му и нейният мъж да му дадат внук, когото да може да глези. Докато чакаха, щяха да купят голямата каравана, която бе обещал на жена си, и щяха да отидат на екскурзия в Скалистите планини. Знаеше, че има среща с пъстървата в Монтана.
От една от кабинките излезе много по-млад, неотдавна назначен агент и започна да си мие ръцете през две мивки от него. От групата. Двамата си кимнаха и се усмихнаха. Макбрайд взе хартиени кърпи и си избърса лицето.
— Кевин — повика го младокът.
— Да.
— Може ли да те питам нещо?
— Естествено.
— Въпросът е личен.
— Тогава може да не ти отговоря.
— За татуировката на лявата ти ръка. Ухиленият плъх със смъкнати гащи. Какво означава?
Макбрайд продължаваше да гледа в огледалото, но сякаш видя двама млади войници, пияни до козирката, заливащи се от смях в топлата сайгонска нощ, съскаща бяла петромаксова лампа и един китайски татуировчик. Двама млади американци, които щяха да се разделят, ала щяха да останат свързани с нещо, неподвластно на времето. Видя и една тънка папка отпреди няколко седмици, в която се споменаваше за татуировка на ухилен плъх на лявата предлакътница. И чу заповедта да намери този човек и да организира убийството му.
Той отново сложи часовника на китката си и смъкна ръкава си. Погледна датника. 10 септември 2001 година.
— Това е дълга история, синко — отвърна Язовеца, — и се случи много отдавна и много далече.