Тази информация определено не можеше да се намери в интернет, но имаше и други мрежи. Джийн Сърл, негова дългогодишна лична секретарка, използваше мрежата на секретарките, а една от приятелките й беше секретарка на началника на полицията.
— Ръбинстийн ли? Добре. Свържи ме с господин Ръбинстийн в Торонто или там, където живее.
Това отне половин час. Откриха колекционера в Амстердам, където бе отишъл, за да види за пореден път Рембрандовата „Нощна стража“ в Рийксмузеум. Вдигнаха го от вечеря, но човекът беше извънредно услужлив.
— Джийн — каза Стив Едмънд, след като приключи разговора. — Обади се на летището да приготвят грумана. Заминавам за Лондон. Не, в Англия. По изгрев слънце.
Беше 10 юни 1995 г.
4.
Военният
Кал Декстър едва положи клетва за вярност, когато го пратиха в лагер за начално обучение. Не се наложи да пътува надалеч — Форт Дикс се намира в Ню Джърси.
През пролетта на 1968-ма в казармата се вливаха десетки хиляди американски младежи и деветдесет и пет процента от тях бяха там въпреки волята си. На старшините не им пукаше. Тяхната задача бе да превърнат тази маса от остригани нула номер хлапаци в нещо подобно на войници, за да могат след три месеца да ги пратят на новото им разпределение.
Нямаше абсолютно никакво значение откъде идват, кои са бащите им и какво образование имат. Лагерът за начално обучение беше най-големият уравнител. Освен смъртта. Която щеше да дойде по-късно. За някои.
Декстър беше роден бунтар, ала освен това познаваше уличния живот по-добре от повечето останали. Храната бе проста, но на много строежи не беше имал и толкова, затова я поглъщаше до троха.
За разлика от богаташките момчета той нямаше проблем със спането в обща спалня, миенето на открито и изискването да държи всичките си вещи в пълен ред в малко шкафче. Най-полезно обаче се оказа това, че никога не бе имало никой, който да чисти след него, затова не очакваше нищо подобно и в казармата. Някои други, които бяха свикнали да им се прислужва, трябваше да тичат по плаца или да правят лицеви опори под погледа на недоволния старшина.
Иначе Декстър не виждаше смисъл в повечето правила и ритуали, но бе достатъчно умен, за да не го заявява. И категорично не разбираше защо старшините винаги са прави, а той — не.
Съвсем скоро стана ясно каква е ползата от доброволното постъпване в армията за три години. Ефрейторите и сержантите, които в лагера за начално обучение бяха почти богове, моментално научиха за него и отношението им омекна. В края на краищата той бе почти „като тях“. Глезените богаташчета обаче си го получаваха.
Две седмици преди края на тримесечието Декстър се яви на първата си комисия. Това означаваше да се изправи пред едно от ония почти невидими същества, наречени офицери. В този случай майор.
— Някакви специални умения? — навярно за стотен път попита майорът.
— Мога да карам булдозер, господин майор — отвърна Декстър.
Офицерът прегледа документите му и вдигна очи.
— Кога е било това?
— Миналата година. След като завърших училище и преди да постъпя в армията.
— В документите ти пише, че си на осемнайсет. Тогава трябва да си бил седемнайсетгодишен.
— Точно така, господин майор.
— Това е незаконно.
— Господи, съжалявам. Нямах представа.
До себе си усещаше присъствието на изпънатия като бастун ефрейтор, който се опитваше да запази безизразно лице. Но проблемът на майора беше решен.
— Предполагам, че си за сапьорните части, редник. Някакви възражения?
— Съвсем не.
Малцина във Форт Дикс се сбогуваха със сълзи на очи. Началното обучение не е ваканция. Обаче излизаха, поне повечето, с изправен гръб, изпънати рамене, късо подстригана коса, униформа на редник, мешка и билет за следващото разпределение. В случая с Декстър това беше Форт Ленард Ууд в Мисури, за индивидуално обучение.
Там се научи да кара не само булдозер, а всичко на колела или вериги, да ремонтира двигатели, да поддържа машини и ако имаше време, щеше да изкара още петдесет курса. След три месеца той получи дипломата си за военнооперативни умения и го разпределиха във Форт Нокс, Кентъки.
По-голямата част от света познава Форт Нокс като хранилище на федералния златен резерв на САЩ, Мека на всеки предразположен към мечти крадец и тема на множество книги и филми.
Ала това също е голяма военна база и танкова школа. Във всяка база с такива размери винаги се извършват някакви строителни дейности, копаят се танкови окопи или се зариват канавки. През следващите шест месеца Кал Декстър служи като сапьор във Форт Нокс, преди да го повикат в щаба.