Ако използваше пистолета или фенера си, тунелният плъх щеше да издаде положението си и да предупреди за приближаването си, без да знае кой клечи безшумно в мрака пред него и дебне. От тази гледна точка партизаните винаги имаха преимущество. Те само трябваше да чакат човека, който пълзи към тях.
Най-напрегната и поради това превърнала се в причина за повечето смъртни случаи бе задачата да проникнеш през врати, водещи от едно равнище към друго, обикновено надолу.
Тунелите често бяха задънени. Наистина ли? И тогава защо изобщо ги бяха изкопали? В мрака, с пръсти, опипващи само латеритова стена, без да вижда странична галерия, тунелният плъх трябваше да използва фенера. Лъчът му обикновено разкриваше майсторски скрит капак в стената, пода или тавана. И войникът или трябваше да прекрати операцията, или да отвори вратата.
Ала кой чакаше от отсрещната страна? Ако влезеше с главата напред и там наистина го причакваше партизанин, животът на американеца щеше да свърши с прерязано гърло или смъртоносно ухапване на стягащия се около шията му клуп от тънка тел. Ако се спуснеше с краката надолу, можеше да го прониже копие. Тогава щеше да умре в мъки, с надаваща крясъци уста в една галерия и пронизан корем — в друга.
Декстър накара оръжейниците да му направят малки, с големината на мандарина гранати с по-малко експлозив и повече сачми. През първите шест месеца на два пъти му се случи да отвори такъв капак, да хвърли вътре граната и да затръшне капака. Когато повторно го вдигаше и осветяваше вътрешността с фенера си, помещението представляваше кланица, пълна с разкъсани трупове.
Комплексите бяха защитени от обгазяване с водни тапи. Пълзящият тунелен плъх се озоваваше пред вир със застояла вода.
Това означаваше, че тунелът продължава от отсрещната страна на водата.
Единственият начин да мине през нея бе да се претърколи по гръб и да се придърпа с пръсти по тавана, надявайки се, че водата ще свърши преди въздуха в дробовете му. Иначе можеше да се удави в мрака на петнайсет метра под повърхността на земята. За да се спаси, трябваше да разчита на партньора си.
Преди да влезе във водата, първият завързваше въже за краката си и го подаваше на другия. Ако до минута и половина не подръпнеше въжето, за да потвърди, че е открил въздух от другата страна на капана, другарят му трябваше незабавно да го изтегли обратно, защото иначе щеше да умре там долу.
И сред цялата тази мизерия, неудобства и страх, от време на време тунелните плъхове попадаха на съкровище. Това бе пещера, понякога съвсем наскоро опразнена, в която очевидно се бе помещавал второстепенен щаб. Кутиите с документи, карти и други свидетелства се пренасяха навън при разузнавачите от Г2.
Язовеца и Къртицата на два пъти се натъкваха на такива Аладинови пещери. Началството не знаеше какво да прави с тези странни младежи и затова раздаваше медали и топли думи. Ала хората от пресцентъра, които обикновено нямаха търпение да разкажат на света колко добре върви войната, бяха предупреждавани да внимават. Никой не споменаваше нито дума. Беше организирана само една обиколка, но „гостът“ от пресцентъра измина петнайсет метра по един „безопасен“ тунел и изпадна в истерия. След това се възцари пълно мълчание.
Ала имаше дълги периоди без сражения, както за другите войници във Виетнам, така и за плъховете. Някои проспиваха това време, пишеха писма, копнееха за края на мандата и за заминаването. Мнозина пушеха, и невинаги малборо. Някои станаха наркомани. Други четяха.
Кал Декстър беше от последните. От разговорите със своя партньор разбра колко недостатъчно е образованието му и започна наново от „а“ и „бе“. Установи, че го привлича историята. Библиотекарят на базата се зарадва и приготви дълъг списък със задължителни книги, които впоследствие получи от Сайгон.
Декстър се запозна с атическа Гърция и древния Рим, научи за Александър, който на трийсет и една години плакал, задето победил познатия свят и вече нямало кого да покорява.
Научи за упадъка и падането на Рим, за Тъмните векове и средновековна Европа, Ренесанса и Просвещението, Епохата на изяществото и Рационализма. Особено го интересуваха ранните години от раждането на американските колонии, Войната за независимост и причините за жестоката гражданска война в родината му само деветдесет години преди неговото раждане.