На 12 октомври 2000 г., дванайсет месеца след създаването на проект „Скитник“, Ал Кайда нанесе нов удар. Извършители бяха двама йеменци, които се самоубиха, за да постигнат целта си. За пръв път идеята за самоубийствения атентатор бе използвана през 1983-та в Бейрут срещу въоръжените сили на САЩ. В Търговския център, Могадишу, Дхаран, Найроби и Дар ес Салам ОБЛ не беше поискал от хората си най-голямата саможертва. За разлика от Аден. Залозите се покачваха.
Американският ескадрен миноносец „Кол“ се намираше в пристанището на старата британска въгледобивна станция и някогашен гарнизон в края на Арабския полуостров. Йемен бе родното място на бащата на ОБЛ. Американското присъствие трябва да го беше измъчвало.
Двама терористи с моторна надуваема лодка, натоварена с тротил, профучаха сред флотилията от обслужващи корабчета, забиха се между корпуса и кея и се взривиха. Поради налягането между корпуса и бетона се проби огромна дупка. Седемнайсет моряци на кораба загинаха, трийсет и девет бяха ранени.
Девъроу бе изучавал терора, неговото създаване и разпространение. Знаеше, че независимо дали се упражнява от държавата или от друг източник, той винаги има пет равнища.
На върха са онези, които замислят, планират, упълномощават, вдъхновяват. После идват помощниците, които се занимават с набор на изпълнители, обучение, финансиране и снабдяване. Трети са извършителите: лишени от нормално морално мислене, те хвърлят газови гранати, поставят бомби, натискат спусъка. На четвърто място са активните съучастници: те водят убийците, издават съседите си, показват скривалището, предават някогашния си приятел от училище. В дъното на пирамидата са широките маси: тъпи скотове, които възхваляват тирана и убийците.
С терора срещу Запада като цяло и в частност САЩ Ал Кайда изпълняваше първите две функции. Нито ОБЛ, нито неговият заместник по идеологическата част египтянинът Айман Кавахери, нито оперативният му заместник Мохамед Атеф, нито международният пратеник Абу Зубайда не поставяха бомби и не караха камиони, натоварени с експлозив.
Религиозните училища, медресетата, осигуряваха постоянен поток млади фанатици, вече заредени с искрена омраза към целия свят, който не беше фундаменталистки, плюс изопачен вариант на няколко преиначени откъси от Корана. Към тях можеха да се прибавят още някои възрастни, заблудени да мислят, че масовите убийства гарантират ислямския рай.
Оттук нататък Ал Кайда просто планираше, набираше хора, обучаваше ги, снабдяваше ги, насочваше ги, финансираше ги и ги наблюдаваше.
На връщане с лимузината от скандала с Колин Флеминг, Девъроу отново се замисли за моралността на това, което вършеше. Да, отвратителният сърбин беше убил един американец. Някъде там имаше човек, който бе убил петдесет и щеше да продължава да убива.
Спомни си отец Доминик Ксавие, който му беше поставил един морален проблем.
— Един човек иска да те убие. Той има нож. Обсегът му на действие е метър и двайсет. Ти имаш право на самозащита. Нямаш щит, но имаш копие. Обсегът ти на действие е близо три метра. Ще хвърлиш ли копието, или ще изчакаш?
Той изправяше един ученик срещу друг със задачата да защитават противоположните гледни точки. Девъроу не изпитваше колебания. По-голямото добро срещу по-малкото зло. Човекът с копието ли беше причина за схватката? Не. Значи имаше правото да хвърли копието. Не да контраатакува — за тази цел трябваше да остане жив след атаката. А да нанесе изпреварващ удар. В случая с ОБЛ Йезуита нямаше никакви угризения. За да защити родината си, щеше да убива, независимо от това, че трябва да привлича на помощ отвратителни съюзници. Флеминг грешеше. Той имаше нужда от Жилич.
Пол Девъроу отдавна мислеше над въпроса за своята родина и отношението на света към нея и смяташе, че го е разрешил.
Около 1945-та, точно преди да се роди той, и през следващото десетилетие до началото на Студената война, САЩ не бяха просто най-богатата и могъща във военно отношение държава, а и най-обичаната и уважаваната.
След петдесет години първите две качества продължаваха да са в сила. Съединените щати бяха по-силни и по-богати отвсякога — единствената останала суперсила, очевидна господарка на целия свят.
И в огромни части от света, черна Африка, Исляма, лява Европа — обект на жестока омраза. Какво се беше объркало? На този въпрос не можеха да отговорят капитолият и медиите.
Девъроу знаеше, че неговата родина далеч не е съвършена — тя допускаше грешки, често прекалено много. Ала в сърцето си бе добронамерена. Той беше обиколил света и отблизо бе виждал истинската му грозота.