Той посочи папката.
— Кодово име „Отмъстител“. Петдесетинагодишен. Висок, як… всичко е в папката. Има кратко описание. Представя се за американския гражданин Алфред Барнс. Той е наел самолета на злощастния господин Лоурънс, за да прелети над хасиендата на нашия приятел. А в паспортния архив на държавния департамент не фигурира никакъв Алфред Барнс с такова описание. Намери го, Кевин, и го спри. Незабавно.
— Надявам се, че нямаш предвид да го ликвидирам.
— Не, това е забранено. Имам предвид да го откриеш. Ако използва фалшиво име, може да има и други. Намери името, под което ще се опита да влезе в Сан Мартин. После информирай ужасния, но ефикасен полковник Морено. На него може да се разчита, че ще направи каквото трябва, сигурен съм.
Кевин Макбрайд отиде в кабинета си, за да се запознае с папката. Вече познаваше шефа на тайната полиция на република Сан Мартин. Всеки попаднал в ръцете му противник на диктатора умираше, обикновено бавно. Той прочете досието на Отмъстителя с привичната си педантичност.
В Ню Йорк паспортът на Алфред Барнс беше изгорен. Декстър нямаше абсолютно никакви доказателства, че са го видели, но когато заедно с чартърния пилот Лоурънс бяха прелетели над прохода в хълмистата верига, той смаяно бе видял, че го наблюдава едно вдигнато към него лице, достатъчно отблизо, за да запише номера на пайпъра. Затова за всеки случай Алфред Барнс престана да съществува.
После се зае да строи макета на хасиендата-крепост. В другия край на града, в центъра на Манхатън, госпожа Нгуен Ван Тран късогледо се взираше над три нови паспорта.
Беше 3 август 2001 г.
23.
Гласът
Щом нещо не може да се намери в Ню Йорк, значи сигурно не съществува. Кал Декстър купи необходимото от магазин за дървен материал и направи магаре с шперплатов плот. Импровизираната маса запълни почти цялата дневна.
После купи достатъчно боя, за да направи морето и сушата. И зелено сукно от магазин за платове — за нивите и ливадите. Използва дървени кубчета за десетките къщи и плевници. В магазин за макетостроители намери балсово дърво, бързо съхнещо лепило и лепенки, изобразяващи тухли, врати и прозорци.
Пистата в края на полуострова беше направена от детско лего, а останалата част от полуострова — от материали, открити в магазин за любители на макети на влакове.
Любителите на такива макети строят терени с хълмове и долини, просеки и тунели, ферми и пасящи животни. След три дни Декстър беше готов с макета на цялата хасиенда. Не виждаше само онова, което бе останало скрито от фотоапарата му: капаните, вълчите ями, ключалките, веригите, пълната сила на частната армия, екипировката им и вътрешността на всички сгради.
Списъкът беше дълъг и повечето неизвестни можеха да бъдат намерени само с много дни на търпеливо наблюдение. И все пак той определи как ще проникне и напусне имението и разработи бойния си план.
Кубинки, облекло за джунглата, порциони, ножица за тел, най-мощния бинокъл в света, нов мобилен телефон… Напълни огромна мешка, която накрая тежеше около трийсет и пет килограма. Имаше и още неща — за някои трябваше да напуска щата и да ходи на места с по-либерални закони, за други се налагаше да се спуска в подземния свят, а трети бяха съвсем законни, но предизвикваха вдигнати вежди. Към 10 август беше готов. Бяха готови и първите му документи за самоличност.
— Имаш ли една минутка, Пол?
Службашкото лице на Кевин Макбрайд надникна в стаята и Девъроу го покани да влезе. Заместникът му носеше дребномащабна карта на северното крайбрежие на Южна Америка, от Венецуела до Френска Гвиана. Той я разтвори и посочи триъгълника между реките Комини и Марони в република Сан Мартин.
— Според мен ще пристигне по суша. В Сан Мартин Сити има само едно летище и то е малко. Самолети пристигат два пъти дневно и полетите се обслужват само от местните авиолинии — от Кайен на изток или Парамарибо на запад.
Макбрайд посочи столиците на Френска Гвиана и Суринам.
— Това е ужасно място, там не ходят нито бизнесмени, нито туристи. Нашият човек е бял, американец, и знаем приблизителния му ръст и фигура, и от досието, и от описанието на чартърния пилот, преди да умре. Главорезите на полковник Морено ще го пипнат минути след като слезе от самолета. Още повече, че трябва да има виза, а това означава да посети единствените две консулства на Сан Мартин: в Парамарибо и Каракас. Едва ли ще се опита да влезе в страната със самолет.