Благодарение на чудесата на модерната техника Калвин Декстър нямаше нужда да се връща в Пенингтън, за да прослуша съобщенията, оставени на служебния му телефонен секретар. Можеше да ги чуе от телефонна кабина в Бруклин. И той го направи на 15 август.
Те бяха главно от гласове, които познаваше още преди обаждащият се да се представи. Съседи, клиенти, местни бизнесмени, повечето от които му желаеха успешен риболов и го питаха кога ще се върне на работа.
Предпоследното съобщение обаче за малко не го накара да изпусне слушалката. Той впери невиждащ поглед в уличното движение покрай телефонната кабина. Когато излезе, в продължение на цял час се разхожда и се опитва да разбере как се е случило, кой е разкрил името и адреса му и на първо място дали анонимният глас е на приятел, или на предател.
Човекът не се представи. Гласът му беше равен, монотонен, сякаш минаваше през няколко пласта салфетки. Той каза просто: „Внимавай, Отмъстителю. Те знаят, че идваш“.
24.
Планът
Когато професор Медвърс Уотсън си тръгна, суринамският консул леко се задъхваше — до такава степен, че за малко да пропусне учения от списъка с кандидати за виза, който пращаше на Кевин Макбрайд на частен адрес в града.
— Заради Callicore maronensis — с грейнало лице отвърна професорът на въпроса за целта на посещението си в Суринам.
Консулът неразбиращо го погледна. Забелязал озадачението му, доктор Уотсън бръкна в дипломатическото си куфарче и извади шедьовъра на Андрю Нийлдс „Пеперудите във Венецуела“.
— Виждали са я, нали разбирате. Тип „В“. Невероятна е.
Той разтвори книгата на страница с цветни снимки на пеперуди, които изглеждаха на консула еднакви, като се изключеха малките вариации на петната по задните криле.
— Те са от Limenitidinae, нали разбирате. Подсемейство, естествено. Като Charaxinae. Както навярно знаете, и двете подсемейства произлизат от Nymphalidae.
Озадаченият консул бе запознат със семейството, подсемейството, рода, вида и подвида на пеперудата.
— Но какво ще правите с тях? — попита дипломатът.
Професор Медвърс Уотсън рязко затвори книгата.
— Ще ги снимам, скъпи ми господине. Ще ги намеря и ще ги снимам. Явно са ги виждали. Agrias narcissus наистина се среща рядко във вътрешността на вашите джунгли, обаче Callicore maronensis… Виж, те ще предизвикат сензация. Затова трябва да замина незабавно. Заради есенните мусони, нали разбирате. Скоро ще започнат.
Консулът се вторачи в американския паспорт. Имаше много венецуелски печати. Също бразилски и гвиански. Той разгърна писмото, написано върху бланка на Смитсъновия институт. Професор Уотсън бил горещо подкрепян от ръководителя на отдела по ентомология, секция по лепидоптерология. Дипломатът бавно кимна с глава. Наука, околна среда, екология — тези неща не можеха да се отхвърлят в модерния свят. Той подпечата визата и му подаде паспорта.
Професор Уотсън не си поиска писмото и то остана на бюрото.
— Е, успешно търсене — пожела му консулът.
След два дни Кевин Макбрайд влезе в кабинета на Пол Девъроу с широка усмивка на лице.
— Струва ми се, че го открихме — заяви той и остави на бюрото попълнена молба за суринамска виза. От листа гледаше паспортна снимка.
Девъроу прочете данните.
— Е?
Макбрайд му подаде и препоръчителното писмо. Девъроу прочете и него.
— И?
— Документите му са фалшиви. Не съществува притежател на паспорт с името Медвърс Уотсън. В държавния департамент са категорични. Трябваше да избере по-разпространено име. Това прекалено изпъква. Учените в Смитсъновия институт никога не са чували за него. Никой в света на пеперудите не е чувал за Медвърс Уотсън.
Девъроу впери поглед в снимката на човека, който се беше опитал да провали секретната му операция и така се бе превърнал, макар и неволно, в негов враг. Очите изглеждаха късогледи зад очилата, рядкото катинарче на върха на брадичката му придаваше вид на слаб човек.
— Браво, Кевин. Блестяща стратегия. Но пък успя, а всичко, което успява, става блестящо, естествено. Всички подробности — веднага на полковник Морено в Сан Мартин, моля те. Може да се наложи да действа бързо.
— И на суринамските власти в Парбо.
— Не, не на тях. Няма нужда да смущаваме дрямката им.
— Пол, те могат да го арестуват в момента, в който кацне на летището в Парбо. Момчетата от нашето посолство ще потвърдят, че паспортът е фалшив. Суринамците ще му предяват обвинение във фалшификация на документи и ще го пратят обратно със следващия самолет. С двама наши морски пехотинци. Ние ще го арестуваме при кацането му и ще го тикнем в дранголника, където няма да ни се пречка.