Бяха изтекли десет години и тайната война бе скъпа и напрегната. До този момент Западът, в последно време подпомаган от Русия, беше побеждавал. Бяха похарчени огромни суми за изкупуването на всяко количество уран 235 и плутоний, което се появеше на пазара. Цели страни от бившия Съветски съюз бяха предали всеки грам, зарязан от Москва, и според условията на Закона Нън-Лугар, местните диктатори станаха баснословно богати. Ала все още липсваха прекалено големи количества.
Скоро след като създаде своя група в отдел „Контратероризъм“ в Ленгли, Пол Девъроу забеляза две неща. Първо, че четирийсет и пет килограма чист уран 235, годен за използване в ядрена бомба, се пази в секретния институт „Винча“ в сърцето на Белград. Веднага след падането на Милошевич САЩ поведоха преговори за неговото изкупуване. Само една трета от това количество — петнайсет килограма — щеше да е достатъчно за една бомба.
И второ, че един жесток сръбски бандит и приближен на Милошевич иска да изчезне, преди покривът да се стовари върху главата му. Той имаше нужда от „прикритие“, нови документи, закрила и място, където да избяга. Девъроу знаеше, че това място никога няма да е САЩ. Но една бананова република… Американецът предложи сделка и цена. Цената бе сътрудничество.
Преди бандитът да напусне Белград, от института „Винча“ беше откраднато голямо колкото нокът количество уран 235 и документите бяха поправени, за да показват, че липсват цели петнайсет килограма.
Преди шест месеца трафикантът на оръжие Владимир Боут бе представил избягалия сърбин, който беше предал „мострата“ си наред с документите, доказващи, че притежава останалите петнайсет килограма.
Мострата бе получена от Абу Хабаб, химик и физик на Ал Кайда, поредния високообразован и фанатичен египтянин. Това беше наложило да напусне Афганистан и тайно да замине за Ирак, за да си осигури необходимото за тестването на мострата оборудване.
В Ирак се реализираше друга ядрена програма. Там също имаха нужда от уран 235, но го получаваха по бавния стар начин с калутрони като онези, които през 1945-та бяха използвали в Оук Ридж, Тенеси. „Мострата“ предизвика огромна възбуда.
Само четири седмици преди разпространяването на оня проклет доклад на канадския магнат за отдавна убития му внук се бе получило потвърждение, че Ал Кайда ще сключи сделката. Девъроу трябваше да положи усилия, за да запази спокойствие.
За крайната си цел искаше да използва безпилотен самолет, наречен „Хищник“, но той се беше разбил, преди да стигне до афганистанската граница. Останките му вече бяха в САЩ и в момента снабдяваха дотогава невъоръжената машина с ракета „Хелфайър“, за да може в бъдеще не само да вижда целта от стратосферата, но и да я взривява.
Само че това преоборудване щеше да отнеме много време. Пол Девъроу промени плана си, ала се наложи да го забави, докато инсталират различни оръжия. Едва когато бяха готови, сърбинът можеше да приеме поканата и да замине за пакистанския град Пешавар, за да се срещне с Кавахери, Атеф, Зубайда и физика Абу Хабаб. Той щеше да носи със себе си петнайсет килограма уран, но не 235, а обикновено реакторно гориво, изотоп 238, три процента обогатен, вместо необходимите осемдесет и осем.
На тази важна среща Зоран Жилич щеше да плати за всички направени му услуги. В противен случай щеше да бъде ликвидиран само с един телефонен разговор с ефикасната пакистанска секретна служба ИСИ.
Той неочаквано щеше да удвои цената и да заплаши, че ще си тръгне, ако не му платят. Девъроу залагаше на това, че само един човек може да вземе това решение и трябва да се консултират с него.
Далеч в Афганистан ОБЛ щеше да отговори на обаждането. Шпионският сателит на Управлението за национална сигурност щеше да го засече и да определи местонахождението му до квадрат със страна три метра.
Дали човекът в Афганистан щеше да изтърпи? Можеше ли да сдържи любопитството си да узнае дали се е сдобил с достатъчно уран, за да изпълни най-зловещите си мечти?
Американската ядрена подводница „Колумбия“ край белуджистанския бряг щеше да отвори люковете си, за да изстреля една-единствена ракета „Томахоук“. По време на самия полет тя щеше да бъде програмирана от три системи: за глобално позициониране, теренни контури и корелация на местонахождението.