На първата маса бяха подредени главно дебели дрехи, резервни обувки, канчета, мрежи против комари, репелент, таблетки за пречистване на вода.
На втората маса имаше палатка, колчета, фенер, брезентов леген върху тринога и различни тоалетни принадлежности.
— Неща, които бих взел на нормален излет — отбеляза Макбрайд.
— Точно така, приятелю. Явно е смятал, че известно време ще трябва да се крие в джунглата, сигурно за да устрои засада на пътя от Ел Пунто. Обаче неговият обект почти никога не пътува по пътя, а когато все пак го прави, използва бронирана лимузина. Този наемен убиец не го биваше много. Но сред вещите, които беше оставил, намерихме ето това.
На третата маса имаше ремингтън с грамаден оптичен мерник и кутия патрони. Такава пушка можеше да се купи във всеки американски магазин за ловно оръжие, но като нищо отнасяше и човешка глава.
— И сега — продължи дебелакът, като очевидно се наслаждаваше на находките си, — вашият човек оставя колата и осемдесет процента от екипировката си. Продължава нататък пеш, сигурно към реката. Обаче няма опит в джунглата. Откъде знам ли? Няма компас. След триста метра се изгубил и завил на юг към вътрешността на джунглата, а не на запад към реката. Когато го открихме, всичко това беше пръснато наоколо.
На последната маса имаше манерка (празна), плантаторска каска, мачете, фенер. Както и кубинки, разкъсани камуфлажни панталони и риза, парчета от напълно неподходящо сако, кожен колан с пиринчена тока и нож в кания, все още закачена за колана.
— Само това ли носеше, когато го открихте?
— Само това е носил, когато е умрял. В паниката си е зарязал нещата, които е трябвало да вземе. Пушката си. Защото е можел да се защити.
— И вашите хора са го настигнали и са го застреляли, така ли?
Полковник Морено разпери ръце с дланите нагоре в жест на невинна изненада.
— Ние ли? Да го застреляме? Невъоръжен? Не естествено, искахме да го заловим жив. Не, не. Умрял е още преди полунощ. Хората, които не познават джунглата, не бива да влизат в нея. Определено не без екипировка, нощем, обзети от паника. Това е гибелна комбинация. Вижте.
И той с театрален жест смъкна покривалото от масата в средата. Бяха донесли скелета от джунглата в чувал за трупове. Все още беше с кубинки, по костите висяха дрипи. Бяха повикали лекар от болницата, за да подреди отделните кости.
Мъртвецът, или поне неговите останки бяха оглозгани до последното късче кожа, плът и костен мозък.
— Ключът към случилото се е тук — посочи с показалец полковник Морено.
Дясната бедрена кост бе строшена по средата.
— По това можем да съдим какво се е случило, приятелю. Изпаднал в паника и се втурнал да бяга. Само на светлината на фенера си, насляпо, без компас. Отдалечил се на около километър и половина от джипа. Тогава се препънал в някой корен, скрит дънер или лиана. Паднал. Прас. Със счупен крак.
Вече не можел да тича, не можел да ходи, даже не можел да пълзи. Нямал пушка, за да повика помощ. Можел само да вика, но каква полза? Нали знаете, че в тия джунгли има ягуари?
Наистина има. Не много, но ако седемдесет килограма прясно месо вика до скъсване, има голяма вероятност някой ягуар да го намери. Тъкмо това се е случило там. Крайниците му бяха пръснати по една полянка.
Това там е склад за храна. Мечката яде прясно месо. Пумата също. През деня ще се появят лешоядите. Някога виждали ли сте какво могат да направят те с един труп? Не? Не е много красиво, но пък е изчерпателно. И накрая — огнените мравки.
Знам за огнените мравки. Най-фантастичните чистачи на природата. На петдесет метра от останките намерихме мравуняк. Те оставят разузнавачи, нали разбирате. Не виждат, обаче обонянието им е изумително и естествено, след двайсет часа той здравата се е разсмърдял. Това стига ли ви?
— Стига — отвърна Макбрайд. Въпреки че бе рано, вече мечтаеше за втора чаша уиски.
Когато се върнаха в кабинета на полковника, шефът на тайната полиция му показа някои по-дребни предмети. Стоманен часовник с гравирани инициали МУ върху задния капак. И пръстен.
— Нямаше портфейл — каза полковникът. — Някой от хищниците трябва да го е изял, ако е бил кожен. Но това може би върши по-добра работа. Трябвало е да го зареже, когато са го разпознали на границата.
Американският паспорт бе на името на Медвърс Уотсън. По професия учен. Същото лице, което Макбрайд беше видял на молбата за виза: очила, рядко катинарче, малко безпомощно изражение.
Човекът от ЦРУ напълно логично заключи, че никой никога повече няма да види Медвърс Уотсън.