Отвърза го и камуфлажната раница се спусна от клоните, където бе висяла през цялото това време. Тя съдържаше всичко, което Отмъстителя се надяваше, че ще му трябва за неколкодневно наблюдение от хребета на хълмовете над хасиендата на избягалия сърбин и за проникването му в самата крепост.
Митничарят на границата не беше обърнал внимание на десетлитровия пластмасов бидон в багажника. Когато англичанинът му каза „Aqua“, онзи само кимна с глава и затвори капака. Заедно с водата товарът му щеше да изтощи дори спортист като него, ала той щеше да има нужда от двата литра дневно, за да издържи.
Декстър спокойно прекоси столицата, подмина палмовата гора, сред която се намираше офисът на полковник Морено, и продължи на изток. Стигна в курортното селище Ла Бая точно след обяд, в часа на сиестата, когато нищо не помръдваше.
Колата вече беше със санмартински регистрационни номера. Спомни си поговорката: къде можеш да скриеш дърво? В гората. Къде можеш да скриеш камък? В каменоломната. Остави автомобила на обществения паркинг, нарами раницата и се запъти на изток извън града.
Спусна се здрач. Пред себе си видя хребета на хълмовете, които разделяха хасиендата от околната джунгла. Там, където шосето завиваше към континента, за да заобиколи хълмовете и да продължи към Марони и границата на Френска Гвиана, той напусна пътя и започна да се катери.
Видя тясната пътека, която се спускаше от прохода и се виеше към върха, избран от него по направените от самолета снимки. Когато стана прекалено тъмно, за да върви, Отмъстителя спря, изяде един от сухите си порциони, изпи чаша от безценната вода, отпусна се върху раницата и заспа.
В туристическите магазини в Ню Йорк той се бе отказал от военните порциони, защото си спомняше, че по време на Войната в Залива войниците просто бяха отказвали да ги ядат. Сам си приготви концентрати, съдържащи телешко, стафиди, ядки и декстроза. Можеха да минат за заешки изпражнения, но щеше да запази силите си.
Събуди се преди изгрев слънце, отново похапна, пи вода и продължи да се катери. По някое време през една просека в дърветата зърна покрива на къщичката на пазачите.
Стигна до хребета, преди да се развидели. Той излезе от гората на двеста метра от определеното място, затова запълзя настрани, докато го открие.
Усетът му за терен не го бе подвел. На хребета имаше малка вдлъбнатина, скрита в последните оскъдни храсти. С камуфлажната си риза и шапка, намазано с боя лице и масленозелен бинокъл, неподвижен под листата, щеше да е незабележим за хората в имението.
Когато се нуждаеше от почивка, щеше да изпълзи заднешком и да се изправи. Устрои си малък лагер, който щеше да е негов дом за около четири дни, намаза лицето си с боя и се вмъкна в скривалището си. Слънцето позлати джунглите на север от Кайен, първите му лъчи стигнаха до Ел Пунто. Полуостровът се ширна пред него като макета, украсявал дневната на бруклинския му апартамент — акулски зъб, щръкнал в искрящото море. Отдолу се разнесе глух звън — някой удряше с железен лост по парче релса. Беше време работниците да стават от сън.
Приятелят на Пол Девъроу от патологията в „Бетесда“ се обади едва на 4-ти.
— Какви ги вършите, Пол?
— Не знам. Какви ги върша?
— Както изглежда, обирате гробове.
— Разказвай всичко, Гари.
— Ами, фемур е, да. Бедрена кост от десния крак. Чисто счупване по средата. Не е сложна фрактура, няма отчупени фрагменти.
— При падане ли е получена?
— Не. Причината е остър предмет и чук.
— Потвърждаваш най-ужасните ми страхове, Гари. Продължавай.
— Ами, костта очевидно е от анатомичен скелет, какъвто може да се купи във всеки медицински магазин и се използва от студенти още от Средновековието. Петдесетинагодишен. Костта е счупена наскоро с остър удар. Зарадвах ли те?
— Не, напротив. Въпреки това съм ти длъжник.
Както всичките си други телефонни разговори, Девъроу беше записал и този. Когато Кевин Макбрайд изслуша записа, ченето му увисна.
— Мили Боже.
— Заради безсмъртната ти душа, Кевин, надявам се Господ наистина да се смили над теб. Измамил те е. Това е номер. Той изобщо не е мъртъв. Инсценирал е цялата тая проклета история, заблудил е Морено и Морено убеди теб. Той е жив. Което значи, че ще се върне или че вече се е върнал. Кевин, положението е много сериозно. Искам служебният самолет да излети до час и ти да си на борда.
Аз ще осведомя полковник Морено, докато ти си на път. Когато стигнеш там, Морено ще проверява по всички възможни канали дали оня проклет Отмъстител не се е върнал. Хайде, върви.