На 5-ти Кевин Макбрайд отново се срещна с полковник Морено. Само че този път я нямаше предишната дружелюбност на полковника. Жабешкото му лице беше покрито с гневни петна.
— Тоя човек е много хитър, mi amigo. Вие не ми го бяхте казали. Добре, той ме заблуди веднъж. Повече няма да успее. Само гледайте.
Шефът на тайната полиция бе проверил всички, влезли в република Сан Мартин от момента, в който професор Медвърс Уотсън бе разбил бариерата на границата.
Двигателят на трима риболовци от Сен Лорен дю Марони откъм френската страна се беше повредил и ги бяха изтеглили в пристанището на Сан Мартин. Те бяха в ареста и изобщо не бяха доволни. Други четирима чужденци бяха влезли от Суринам. Група френски специалисти от космодрума „Куру“ във Френска Гвиана бяха минали оттатък Марони в търсене на евтин секс и сега бяха още по-евтино настанени в затвора.
От четиримата, които бяха влезли от Суринам, един бе испанец и двама — холандци. Всичките им паспорти бяха конфискувани. Полковник Морено ги хвърли на бюрото си.
— Кой от тези е фалшив? — попита той.
Осем френски, два холандски, един испански. Един липсваше.
— Кой е другият посетител от Суринам?
— Англичанин, не успяхме да го намерим.
— Данни?
Полковникът погледна в списъка от консулството на Сан Мартин в Парбо и граничния пункт на Комини.
— Наш. Сеньор Хенри Наш. Паспортът му бил в ред, визата също. Нямал багаж, освен малко летни дрехи. Малка кола, взета под наем. Неподходяща за джунглата. С тия неща не може да излезе от шосето или столицата. Влязъл преди два дни, на четвърти.
— Хотел?
— Казал в консулството в Парбо, че ще се настани в хотел „Камино Реал“. Имал резервация, пратена по факс от „Краснополски“ в Парбо. Не се е настанил в хотела.
— Изглежда подозрително.
— Колата също я няма. Чужда кола не може да изчезне в Сан Мартин. Обаче не успяхме да я открием. И все пак не може да отбие от шосето. Затова според мен е в гараж някъде из страната. Следователно има съучастник — приятел, колега, подчинен. В момента претърсваме навсякъде.
Макбрайд погледна купчината чужди паспорти.
— Само техните посолства могат да удостоверят дали са фалшификати. А посолствата са в Суринам. Това означава да пратите някого от хората си.
Полковник Морено мрачно кимна с глава. Гордееше се с абсолютната си власт над малката диктатура. Нещо обаче се бе объркало.
— Съобщихте ли на нашия сръбски гост?
— Не — отвърна Макбрайд. — А вие?
— Още не.
И двамата имаха основателни причини. Беглецът беше изключително доходен за президента Муньос. Морено не желаеше да го прогони.
От друга страна, Макбрайд имаше строга заповед. Макар той да не го знаеше, Девъроу се боеше, че Зоран Жилич може да се паникьоса и да откаже да замине за Пешавар на срещата с главатарите на Ал Кайда. Рано или късно някой или трябваше да намери ловеца на глави, или да съобщи на Жилич.
— Моля, дръжте ме в течение, господин полковник — каза той и се обърна да си върви. — Аз ще отседна в „Камино Реал“. Струва ми се, че имат свободна стая.
— Все си блъскам главата за нещо, сеньор — спря го Морено, преди Макбрайд да стигне до вратата. Американецът се обърна.
— Да?
— Тоя човек, Медвърс Уотсън. Той се опита да влезе в страната без виза.
— И какво от това?
— За да влезе в страната, е нужна виза. Той е трябвало да го знае. Но изобщо не си е направил труда.
— Прав сте — съгласи се Макбрайд. — Странно.
— Затова като полицай се питам защо. И знаете ли какво си отговарям, сеньор?
— Какво?
— Защото не е имал намерение да влезе законно, защото изобщо не се е паникьосал. Защото е възнамерявал да направи точно това: да инсценира собствената си смърт и да се завърне в Суринам. И после тайно да влезе в страната.
— Логично е — призна Макбрайд.
— И после си казвам: значи той е знаел, че сме го очаквали. Но откъде?
Стомахът на Макбрайд се сви, когато осъзна смисъла на думите на Морено.
В това време, невидим сред шубрака на планинския склон, ловецът наблюдаваше, записваше и чакаше. Чакаше часа, който още не бе настъпил.
27.
Наблюдението
Декстър бе впечатлен от триумфа на охрана и самозадоволяване, постигнат от природата, човешката находчивост и парите, на полуострова под хълмовете. Ако не разчиташе изцяло на робски труд, този модел щеше да е достоен за възхищение.
Щръкналият в морето триъгълник беше по-голям, отколкото предполагаше макетът в нюйоркския му апартамент.
Основата, към която гледаше в момента от своето планинско скривалище, беше широка около три километра. Както бяха показали въздушните му снимки, тя стигаше от море до море и в двата й края хълмовете се спускаха с вертикални скали към водата.