Катетите на равнобедрения триъгълник бяха дълги към пет километра, което означаваше, че площта на сушата е около осем километра. Тя беше разделена на четири части, всяка с различна функция.
Под него в подножието на хълмовете се намираха частната писта и селото на работниците. На триста метра от скалата от край до край минаваше три и половина метрова телена мрежа с бодлива тел отгоре. С помощта на бинокъла Декстър видя, че в двата края мрежата стърчи от скалата и свършва с бодлива тел. Оградата не можеше нито да се заобиколи, нито да се прескочи.
Пистата заемаше две трети от ивицата между хълмовете и оградата. От двете й страни имаше голям хангар, плац и множество по-малки сгради, които трябваше да са работилници и складове за гориво. Към отсрещния край — до морето, заради прохладния бриз — бяха пръснати пет-шест малки вили, които навярно бяха за пилотите и поддържащия персонал.
До пистата можеше да се стигне само през железен портал. Там нямаше кабинка за пазач, но двете антени и колелцата под водещите краища на вратата показваха, че се задвижва дистанционно. В пет и половина на пистата не помръдваше нищо.
Третата третина от ивицата бе заета от селото. То беше отделено с друга ограда, която минаваше перпендикулярно на хълмовете и също бе увенчана с бодлива тел. Селяните явно нямаха достъп до пистата.
Звънът на железен лост по релса утихна след минута и селото оживя. Облечени в белезникави панталони и ризи и обути с еспадрили, първите фигури се появиха от колибите и се запътиха към общите умивални. Когато всички се събраха, Декстър пресметна, че са около хиляда и двеста.
Явно имаше хора, които работеха в селото и не ходеха на нивите. Отмъстителя ги видя да приготвят закуска от хляб и овесена каша в открити кухни. Дълги маси и пейки бяха поставени под навеси от палмови клони, които предпазваха работниците от свирепото слънце и понякога от случайни дъждове.
При втория звън на желязната релса селяните взеха паниците си и по половин самун хляб и седнаха да закусват. Нямаше градини, магазини, жени, деца, училище. Това не беше истинско село, а трудов лагер. Единствените останали сгради, изглежда, бяха складове за хранителни стоки, дрехи и постелки, както и черквата с къщата на свещеника. Селището бе функционално — място за работа, хранене, сън, молитви за освобождаване и нищо друго.
И пистата, и селото представляваха триъгълници, ограничени от хълмовете, телената мрежа и морето. Имаше само една разлика. От прохода в планинската верига се спускаше осеян с дупки лъкатушещ път — единствен излаз по суша към континента. Той очевидно не ставаше за тежки камиони и Декстър се зачуди как снабдяват полуострова с тежки товари като бензин, дизелово и авиационно гориво. Получи отговор на този въпрос, когато слънцето се издигна по-високо в небето.
Утринната мъгла в далечината забулваше третата част от имението, оградените пет акра в края на носа. Декстър знаеше от въздушните снимки какво има там: великолепното бяло имение, в което живееше сръбският бандит, пет-шест вили за гости и висш персонал, отлично поддържани морави, цветни лехи и храсти, а от вътрешната страна на високата над четири метра ограда — долепени една до друга сгради за домашния персонал и складове за бельо, хранителни стоки и напитки.
В средата на стената имаше масивен двукрил портал, до който водеше чакълен път. Порталът се отваряше автоматично от къщичката на пазача, а от вътрешната страна на стената имаше парапет, който позволяваше на въоръжените стражи да патрулират по цялата й дължина.
Цялата площ между телената ограда под Декстър и стената на три километра от него беше заета от обработваема земя. Когато сумракът окончателно се разсея, той се увери в нещо, което бе предполагал по снимките: фермата произвеждаше почти всичко, от което се нуждаеха обитателите на крепостта. По пасбищата пасяха стада говеда и овце. В далечните бараки навярно отглеждаха свине и домашни птици.
Имаше ниви с пшеница, варива, картофи. Овощните градини раждаха десетки видове плодове. Зеленчуци растяха или на открито, или в продълговати полиетиленови оранжерии. Фермата очевидно произвеждаше всевъзможни видове салати и плодове, наред с месо, масло, яйца, сирене, олио, хляб и червено вино.
Нивите и овощните градини бяха осеяни с плевници и хамбари, работилници, кланица, мелница, фурна и винарна.
Надясно, близо до морето, но в границите на фермата, имаше малка казарма за охраната с десетина по-удобни бунгала за офицерите и два-три магазина.