Наляво, също край морето и във фермата, имаше три големи склада и лъскава алуминиева цистерна. В самия край на скалите се издигаха два големи крана. Това решаваше един проблем: тежките товари пристигаха по море.
Пеоните приключиха със закуската и отново се разнесе острото удряне на железен лост по релса. Този път реакциите бяха няколко.
От казармата покрай десния бряг се изсипаха униформени стражи. Един от тях доближи свирка към устните си. Декстър не чу нищо, но откъм фермата дотичаха десетина добермана и влязоха в оградения лагер край казармата. Явно не бяха яли от едно денонощие — те се нахвърлиха на паниците със сурово месо и го изгълтаха за броени секунди.
Това обясняваше какво става всяка вечер. Когато всички служители и роби се оттеглеха в съответните си зони, пускаха кучетата в хиляда и двестате хектара на фермата. Сигурно бяха обучени да не закачат добитъка, овцете и свинете, ала никой натрапник нямаше да се спаси от острите им зъби. Бяха прекалено много, за да ги победи сам човек. Не можеше да става и дума за проникване на полуострова през нощта.
Наблюдателят се бе скрил толкова дълбоко под храстите, че ако някой отдолу вдигнеше поглед към хребета, нямаше да види отблясък на бинокъл, нито да зърне неподвижния, облечен в камуфлажна униформа мъж.
В шест и половина, когато фермата беше готова да ги приеме, звънът призова селяните на работа. Те се стълпиха при високия портал, който разделяше селото от нивите и градините.
Той бе далеч по-сложен от другия при пистата. Отваряше се навътре към фермата на две крила. Вътре имаше пет маси, зад които седяха надзиратели. Други стояха прави до тях. Пеоните се строиха в пет колони.
После се затътриха напред, спираха пред съответната маса и показваха висящите на шията им номера на седналите надзиратели, които проверяваха номера и го записваха. След това на групи от по стотина ги отвеждаха към бараките за инструменти край главния път, за да вземат каквото им трябва.
Някои бяха определени за нивите, други за овошките, оборите, мелницата, кланицата, винарната или зеленчуковата градина. Пред погледа на Декстър огромната ферма оживя. Но охраната не намали бдителността си. Когато селото най-после опустя, двукрилият портал се затвори и хората се пръснаха по постовете си, Отмъстителя се съсредоточи върху охраната и се зае да търси слабите й места.
Малко преди обяд полковник Морено получи отговор от двамата си агенти, които беше пратил да проверят чуждите паспорти.
Властите в Кайен, столицата на Френска Гвиана, не се разтакавали. Те не се зарадвали много, че трима невинни рибари са били арестувани, задето двигателят им се е повредил в морето, нито че петима специалисти са били задържани без никакво основание. Осемте френски паспорта били обявени за стопроцентово истински и било отправено настойчиво искане техните притежатели да бъдат освободени и пратени обратно.
В холандското консулство в Парамарибо реагирали по същия начин — паспортите на двамата холандци били истински, визите били в ред, тогава какъв бил проблемът?
Испанското посолство беше затворено, но човекът от ЦРУ бе уверил полковник Морено, че беглецът е висок около метър седемдесет и седем сантиметра, докато испанецът беше над метър осемдесет и два. Оставаше само изчезналият господин Хенри Наш от Лондон.
Шефът на тайната полиция нареди на своя агент в Кайен да се прибере, а на другия в Парбо — да обходи всички агенции за автомобили под наем, за да установи каква кола е взел лондончанинът и да запише регистрационния й номер.
По това време жегата вече се бе спуснала над хълмовете. На няколко сантиметра от лицето на неподвижния наблюдател пропълзя гущер с вдигнат червен гребен зад главата. Той се вторачи в човека, не долови опасност и отмина по пътя си. При крановете на скалите настана раздвижване.
Четирима мускулести младежи изтикаха деветметрова алуминиева патрулна лодка до един ландроувър и я натовариха отгоре. Джипът я закара при една петролна помпа, където я заредиха. Навярно щеше да прилича на туристическа яхта, ако не бе трийсеткалибровата картечница браунинг.
Накрая поставиха лодката под единия кран. От правоъгълната рамка се спуснаха четири кабела, завършващи с яки стоманени клеми, които закрепиха за корпуса на яхтата. Заедно с екипажа, тя бе издигната от площадката и спусната в океана.
След няколко минути Декстър отново я видя в морето. Мъжете на борда изтеглиха и изпразниха две рибарски мрежи и пет капана за омари, заложиха нови примамки, хвърлиха ги обратно и продължиха патрула си.