Ченгето се отдръпна едва забележимо, колкото да му разбие носа с глава. Кръвта изригна от ноздрите на охранителя и го лиши от адекватна ориентация. Сега горилата имаше само едно желание — да си разчисти сметките с нападателя, който и да беше той, и да си възвърне предишното самочувствие.
Опита се в яростта си да го сграбчи за гърлото и да го удуши с ръце. Полицаят го изрита в капачките на коленете, а когато се олюля от болка, го ритна в слабините. Съприкосновението между обувката на майора и топките на „дребния“, се изрази в такъв сърцераздирателен стон, че минувачите разтревожено се заоглеждаха.
Арсов нямаше намерение да прави панаири пред гражданството, за това побърза да се вмъкне в преддверието на сградата и остави цербера да се оправя сам с проблемите си. Ако се съдеше по страдалческата му физиономия, процесът на възстановяване щеше да му отнеме доста време.
Но едва направил две крачки, от остъклената портиерна в дясно, изскочи нов бабаит. Този път мутрата държеше ниско до хълбока си пушка-помпа, дванадесети калибър. Още не беше заредил оръжието, но Свилен Арсов нямаше желание да му даде възможност за това.
Ченгето го удари в челюстта. Бандитът изпусна пушката и се опита да заеме нещо като боксьорска стойка, ала полицаят просто се наведе, взе помпата и с приклада й го удари повторно в лицето.
Шурна кръв. Всичко се оплиска в червено. И тогава в коридора се появи една паникьосана млада жена, а почти веднага след нея, и мъж в скъп костюм на „Армани“.
Момичето, вероятно секретарка, истерично изпищя. Изтупаното конте вдигна умолително ръце:
— За Бога, кой сте вие?! Защо малтретирате персонала ми?!
Арсов без да бърза изпразни магазина на пушката и след това се представи с леден глас:
— Майор Арсов, от РДВР-Варна!
— Заповядайте в офиса ми — покани го изнервено паркетният лъв. — Нямаше нужда от този екшън. Хората ми имат редовни разрешителни за носене на оръжие.
Минаха през стаята на секретарката, която ги наблюдаваше боязливо.
— Аз съм Златин Златинов — представи се младият мъж, когато влязоха в просторния му, луксозно обзаведен кабинет. — Управител съм на „Златинов и сие“. Какво обичате?
— Сведения — каза сухо ченгето. — И не се ебавайте с мене, млади човече.
— Какво? — заекна Златинов, който беше само на 32, но беше свикнал вече с властта на парите.
— Казах информация! За три убийства!
— На убиец ли ви приличам? — взе се в ръце управителят. — Аз съм юрист. Специалист съм по юриспруденция. Не зная нищо за никакви убийства, господин майор!
Стиснал ядосано челюсти, Арсов отиде до вратата на кабинета му, отвори я широко и изгледа строго младата секретарка. На лявата й гръд бе забодена табелка с името й.
— Надя, ако обичате, вървете си! Шефът ви ви освобождава до края на работния ден!
Момичето побърза да си вземе чантичката , сетне излетя от стаята.
Ченгето тресна вратата и се върна при шокирания Златинов.
— Приятел, остави тия лигавщини за консултантската дейност! И на едно дете му е ясно, че си гангстер с бяла якичка! Знаеш защо съм дошъл и не ме карай да обръщам другия край! Целият град говори за трите убийства! Надявам се, не държиш да си следващия в списъка!
Изведнъж аристократичната броня на Златинов се пропука. В очите му се появи паника. Той страхливо погледна към ченгето. Долната му устна затрепери ужасено. Изглеждаше, че аха-аха ще заплаче като малко дете.
Арсов се зачуди на какво се дължи уплахата му, но така или иначе, психическият срив на адвоката му помагаше да си свърши работата.
— Не ме убивай! — замрънка бизнесменът. — Прати ли са те да ликвидираш мрежата, нали? Не ми отнемай живота! Ще ти платя десет пъти повече! Само ми кажи цената си!
Изведнъж майорът се досети каква е причината за тази метаморфоза. Златинов се боеше за кожата си. Бе го взел за Дякона, жестокият сериен убиец, който сееше смърт сред близкото му обкръжение! Беше решил, че е ударил кобния му час и сега се опитваше да се откупи... Нещастният страхливец беше в ръцете му!
— Жив ще те одера! — обяви с престорена свирепост Арсов. — Имаш само един шанс да спасиш живота си!
— Моля ви, недейте... Ще ви съдействам доброволно.
— Кажи ми каква беше ролята на оня педераст, коафьорът, в цялата схема?
— Жоро Пеев разпространяваше като другите наркотици... Само че клиентите му бяха от хай лайфа. Все заможни и фини хора. Купуваха само кокаин, дрогата на богатите. Плащаха без да се пазарят и бизнесът процъфтяваше във фризьорските му салони...